20 029 резултата
Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...
467
4
Защо се мъчим да дефинираме
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,
не можем просто да ги игнорираме,
но виждам, ...
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,
не можем просто да ги игнорираме,
но виждам, ...
462
2
Думите изстиват още щом ги изрека,
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...
958
1
Върти се колелото
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...
480
1
ЕСЕННИ ЩРИХИ
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...
648
5
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
835
11
Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...
544
3
Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...
416
1
Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...
525
1
Поезията е изкуство, не забравяйте!
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...
1172
8
Какъв и този месец Май?!
О, та това е още Зима...
Не се усмихваш, Слънчев край.
Ах, колко мъка в тебе има!
Със твоите безброй сълзи, ...
О, та това е още Зима...
Не се усмихваш, Слънчев край.
Ах, колко мъка в тебе има!
Със твоите безброй сълзи, ...
363
Утехата крепи човека,
утехата дава надежда,
надежда за едно ново начало,
за един нов поглед върху нещата от живота.
Аз едва ли някога ще успея ...
утехата дава надежда,
надежда за едно ново начало,
за един нов поглед върху нещата от живота.
Аз едва ли някога ще успея ...
767
Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл, ...
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл, ...
540
Ние сме родени да умрем,
понякога – дори и да живеем.
От себе си не трябва да дадем,
не се налага даже да копнеем.
Много пътища, един-единствен изход, ...
понякога – дори и да живеем.
От себе си не трябва да дадем,
не се налага даже да копнеем.
Много пътища, един-единствен изход, ...
597
Уроци по сценично майсторство -
Преди и след
……………………………………………………………............
В свободата на неизбежната
публицистична интимност ...
Преди и след
……………………………………………………………............
В свободата на неизбежната
публицистична интимност ...
730
14
Това, което вчера бе добро,
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София
333
В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
829
Станах мъдра. Спрях на завоя.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
566
4
Защо когато ти се смееш,
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
432
5
Взрив и после нищо.
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...
390
Топлият полъх на лятото
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
487
1
Този свят за дом не става!
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...
776
3
Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
374
2
“Нашата тъжна любов... “
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света... ...
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света... ...
409
2
Тъжен клоун, с усмивка наобратно,
от съдбата безпощадно удрян многократно.
Клепачите тъгуват и смирено падат,
сълзи от злобата на хората се раждат.
Публиката е удовлетворена, щастлива, ...
от съдбата безпощадно удрян многократно.
Клепачите тъгуват и смирено падат,
сълзи от злобата на хората се раждат.
Публиката е удовлетворена, щастлива, ...
683
2
Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...
411
2
Оставете ме да нося новата си рокля!!
Не хабете сили да одумвате!
Грим съм сложила по своя воля -
да прикрива колко много мъка
е втъкана в всяка моя бръчица. ...
Не хабете сили да одумвате!
Грим съм сложила по своя воля -
да прикрива колко много мъка
е втъкана в всяка моя бръчица. ...
1089
13
Късно е, а ми се пише...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...
611
13
Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...
331
1
Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...
566
3
Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
559
4
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...
816
6
Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...
647
4
Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...
409
2
Дилемата...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
381
Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...
716
4
Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...
793
4
Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли ...
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли ...
483
Събудаш се и някак си усещаш,
че днес си нов, че нещо в тебе трепва,
и вътрешното Аз наум крещи:
Стани! Започват новите ти дни!
Донякъде изпитваш малко страх ...
че днес си нов, че нещо в тебе трепва,
и вътрешното Аз наум крещи:
Стани! Започват новите ти дни!
Донякъде изпитваш малко страх ...
447
5
Колко те са досетливи,
пъргави и работливи.
Щом кат' зърното подушат,
бързат в мравуняка да го сгушат.
Царят мравка заповед издава, ...
пъргави и работливи.
Щом кат' зърното подушат,
бързат в мравуняка да го сгушат.
Царят мравка заповед издава, ...
527
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
