20 049 резултата
ЗАКЛИНАНИЕ
Намери ми синджир, девет пъти кован и каляван,
за да вържа на вятъра тъмен и подъл крилете,
дето сухите листи на моите дни разпилява
и хрущят като шума по дългия път под нозете ми. ...
  2412  37 
Ах, напоследък светът е кулминация
от похот, и алчност, и гняв.
Глупостта - като заразна радиация,
тя става най-твърдата сплав.
Мозъкът ни се превръща в декорация ...
  833 
ИН МЕМОРИАМ
на Наню Нейков
Приятелю, не ставай да ни срещнеш.
При теб дойдохме за последен път.
Да те изпратим на брега насрещен, ...
  1340 
Тишината в ушите пулсира,
а напевният звън от клепалото
на дървото посред манастира
пак ни връща наново, в началото,
във тревата, която от Вятъра ...
  444 
Не ща да плача, да се смея -
това си ти, живот, за теб копнея.
Поглед мил, усмивка нежна,
топла дума, приветлива, небрежна.
И аз ще съм щастлива...
  411 
Душата ти в агония се мъчи,
разбирам те, приятелю, повярвай!
Сега гърдите си нахално пъчи
навярно някой, който твойто
място днес не заслужава... ...
  590 
Свят
О, колко мъничък е моят свят!
И колко е голям светът без мене!
С две пръстчета от него късах цвят...
А дадох всичко да ми вземе!... ...
  483 
Години вече как не бях се връщал,
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...
  567 
Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, ...
  697 
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus*
... Години много, ето, от тогава
един Живот кажи-речи изтече,
а Времето безмилостно пресява ...
  526 
Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята. ...
  608 
Като мъничко хлапе той все се питаше
къде живее Господ и така не разбираше
как Той навсякъде е – и навън, и вътре в него,
и същевременно си има жилище там горе, на небето.
Но ето, че реши веднъж момчето да замине ...
  665 
* * *
Сълзите преливат
чашите-очи,
вино са пенливо
чувства и мечти! ...
  535  10 
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
  929  16 
Всевишни, Истината Твоя
не е ли скрита
в гроздовия плод?
Във тъмния му еликсир
в безвремието дреме - ...
  546 
Веднъж другарите ми се събраха
във планината някъде сами.
За тръгването си не споменаха
пред мене - и това ме наскърби.
Обиден тръгнах да поскитам в здрача, ...
  668  14 
... В различните нюанси на оранжево,
примесено със виолетов здрач,
над хоризонта е увиснал Залезът:
обагрил облака-звездоберач...
И бавно вече здрачът се сгъстява, ...
  546 
Как да се спася?
Попивам тежестта.
Как да възроптя?
Съсипват ми света.
Мечтая да се махна, ...
  489 
Детето в мен
внезапно се събуди
- приспано бе
от приказни лъжи.
Детето в мен ...
  823 
ПРЯСНА МОЛИТВА
Живот, изхвърлен като дрипа през прозореца,
и кацнал върху клоните на съхнещо дърво...
За него без умора Богу моля се,
за живота на моя пресипнал от клетви народ – ...
  597  12 
Зимнина
Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси не големи,
да имаме през зимата храна. ...
  607 
Този кратък живот е отворена книга
и без дъх те оставя, откакто го сричаш.
Приключения много, а все не ти стигат,
твърде често е странен и пак го обичаш.
Твърде често е зъл и понякога глупав, ...
  1665  25 
Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
  1215  48 
Животът е една измама, животът е една лъжа,
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...
  370 
Отстъпление
След два-три дни си заминавам.
Почти е есента дошла.
Аз просто селото оставям,
и хващам градските неща. ...
  438 
Сфинкс
Разказваше ми Сфинксът сред полето,
в което вече нямаше трева,
и беше вечер, и в небето
едва личеше синева. ...
  610 
Като призрак... от небето
ти предсказа се пред мен,
като шепот... от реката
ти допря до мен.
Бях отчаян и изгаснал, ...
  523 
Бяхме дванайсет апостола.
Камбаната би за вечерня.
Седнахме с Господа, после
един от нас го предаде -
най-верният. ...
  1245 
Убих се, за да оцелея.
Предадох вярата, за да е вечна.
Разкъсах се, за да съм цяла.
Затварям себе си във мъртвите копнежи.
Натрапвам си се, щом трябва да избирам. ...
  340 
Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад...
Листата още са зелени, ...
  482 
Баща ми ме покани на небесната трапеза,
макар да няма там за мене стол.
Дари ми райска ябълка -
като луна жълтее -
посрещане наместо хляб и сол. ...
  521 
ДИОГЕН
Тръгнал с лампата дядо Диоген,
да търси той посред бял ден.
Търсил светецът не хора, а човеци,
но в момента те играели кючеци. ...
  1961 
Изгубих се сред лъжливите думи.
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...
  529 
Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...
  685  26 
На утрото през мократа зеница
ме гледа новият ми ден.
Слънце си взема от усмивката,
а синя нежност ще остави в мен.
Чаша кафе и фреш – за нощни спомени, ...
  470 
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...
  862  10 
С откраднотото щастие не можеш
да върнеш на живота радостта:
болезненото чувство ще тревожи,
в душата пак ще има празнота!
Отхапваше от чувствата с охота - ...
  603 
Ела навреме, Смърт!
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди, ...
  2342  54 
Снежно наметало
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...
  729 
Събуждане
Събудих се, нощта светлее.
Но вън не е дошъл Деня.
А славейчето вече пее,
натирва някъде Съня... ...
  339 
Предложения
: ??:??