С лъчите си слънцето изток кълве
и с радост го срещат човек и животно.
В гнездата си птички се будят по две,
но аз във кревата - самотна.
То вади от мрака любими лица, ...
Нарисувай ми песен, художнико,
нежна песен от звездни акорди.
Пренеси песента от триножника
на крилете на птиците волни.
Нарисувай ми пролет усмихната ...
Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.
Есента подостря кривата си брадва, ...
А защо напоследък все по челото ме целуваш?!
Бодростта на духа и в моргата запазете!
В нея нищичко нямаше... Само бедра... умувам...
Гръмогласно не псувайте в Храма и не... плюйте... МъжЕте-е-е!!!
Да бъдат заедно, на хората трябва само едно... ...
Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени, ...
Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези ...
Сърцето ми, най-грешният компас,
по скалата любови не отчита.
Да можех да я имам тази власт -
да вярвам само на очите си.
Човешки навик - него питам все, ...
На този бряг ще чакам аз,
в лазурното море да видя в този час
твоя облик, скрит зад любовта,
и залеза, докосващ те едва.
В морето, знам, ще виждам само теб, ...
Да сътворим дъги!
Угасна слънце! Как ли ще го стигнем?
Нима за дълго ще останем в мрак?
Да сътворим дъги! Звездите да достигнем!
И да върнем на Земята светлината пак! ...
Сякаш...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза. ...
На този свят си нямам аналог -
несъвършенствата не се дублират.
В делата си е педантичен Бог -
нехайството си в друг не е копирал.
И ето ме сред вас - несъвършен. ...
И ето, че нахълтах в твоя свят
сред багрите на тази есен късна:
тъй севернякът рони розов цвят
и облаците бухнали разкъсва.
Но не замръкнал в погледа ти син, ...
Ние сме просто онези, различните –
цветни петна върху сивия фон.
Ние се радваме, плачем, обичаме.
В грешна хармония - слят полутон.
Ние сме другите , странните, трудните - ...
Твойта свобода дали ми е посилна,
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной. ...
Ваньо е пухкаво и църкащо мишле,
с оранжева блузка, с зелено чанте
и ходи често да си пазарува,
а по пътя казачок и ръченица танцува.
Веднъж си купил много сиренце - ...
Кметове, съветници, политици,
една сбирщина смешници.
Вземате, обещавате,
пък на нас, бедните люде, нищо не давате.
А ние, като черни роби, продаваме си своя глас, ...
Дали!?
Не знам ще свърши ли Неистината на света,
ако аз с гърдите си лъжата торпилирам?!
Ще цъфнат ли цветя в градините на Пролетта,
аз, ако зимата преди да дойде тука, спирам... ...