СТРАСТЕН ЛЮБОВЕН СОНЕТ
Знаех си, че с тракийките шега не бива.
А аз попаднах на развихрена лъвица.
Сега се мятам в необрана, закъсняла нива,
без посока под увисналите жици... ...
Изгревът колоратурно проплака в нощта,
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка - ...
Поздравления и благодарности към Марин Тачков
Когато чух тази музика, веднага ми се прииска да я допълня със стих.
В памет на Андрей Баташов
Отиде си, отиде си, Артисте...
Звезда самотна, паднала в нощта. ...
И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник, ...
Един живот, небрежно елегантен,
сляпата любов за своя спътница избра.
Един живот, нехаен и потаен,
пулсира буйно във вените на вечността.
Един живот без дом във къщи се завръща, ...
Цял месец играх с думите ти
Пренареждах ги и ги предъвквах
Взирах се в нацупените ти устни
Без да разбирам защо си настръхнала
Цял месец оставих след себе си ...
Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена, ...
Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам ...
КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ...
... открих в теб тайнствена роза, докосваща кристалните струни
на моята романтично-чувствена като лира душа!
КОГАТО СЕ ВЛЮБИХ В ТЕБ...
... се възродих в планета, която унесено танцува около своята звезда ...
За надежда и за смелост няма възраст!
Няма граници за доблест и за чест!
Парашутните им куполи, разпръснати
от прелитащия горе самолет,
са поели по пътеката на славата. ...
В кои ли очи да потъна?...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани ...
През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол. И парчета от мрежи, в които не вярвам.
Тази нощ е препил със море и мечтае за суша. ...
Не ревнувай ти сега, защото сам си го избра,
не тъгувай и не се нерви, защото ти сърцето ми разби.
Лошо е да губиш, но ти нищо не си изгубил...
спечели свойта свобода, нали я искаше сега...
Беше хубаво и може би истинско, ...
По пътя към Любовта
срещнах много затворени врати-сърца
и когато паднаха всички була,
от другата страна ме чакаше Тя -
нищо не изискваща и всичко опрощаваща...
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Ала защо боли ме от това?
Казват, че любовта изкуство е,
а невъзможната най-висше при това...
Ако най-красивото се ражда само с болка, ...
Лъчите си заникът медни стопява,
заспи ли тревата във вятърна люлка
и щом в храсталака нещастно припява
самотен щурец за любима светулка.
Луната изгряваща нежно открива ...
Прости ми. Сгреших, като се влюбих.
Прости ми, че доброто в теб видях.
Прости, че сърцето си по теб погубих,
че и след това не те преодолях.
Прости, че виждам те различно, ...
Дъждовен ще бъде денят, непременно
по паважа ще лепнат жълти листа,
нощта ще е тиха, дори задушевна,
пред камината сгушена в теб ще стоя.
Ще светят в очите ни безброй фойерверки, ...
Поглъщам те с очи, не виждам нищо друго,
не чувам думите ти, само твоя глас.
Мълчание и трепет. Крада от времето
и лъжа паметта си, че ще те запомня
такъв, какъвто си... завинаги. ...
По пътя тръгнах, непознат за мене,
загубих всякаква представа за живот и време.
Незнайно озовах се във пределите на ада
и горях, затъвах без пощада.
Виждах единствено на дявола очите, ...
Погледнах към звездите и съзрях Луната.
Обърнах се към небето и ме заслепи Слънцето.
Излязох навън в дъжда – той ми донесе Дъгата.
Усетих повея на вятъра и опознах Морския бриз.
Потопих се в морето, а то ме заля с Вълните. ...