20 030 резултата
СЪДБА
В живота всеки има своята съдба!
Но тя не е един-единствен път...
Съдбата е - да избереш ти сам в света
по кой разклон да тръгнеш ти от този кръстопът... ...
  1347 
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
  723  29 
Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
  459 
Аз светя в мрака на бездънното небе
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин, ...
  1075 
Самоубийство
Неусетно пропилях живота свой!
Не започнах и не свърших нищо смислено!
Все се смях и гълтах гной,
веселях се като дяволче ухилено! ...
  1506  13 
Нарисувах дървеса,
които размишляват:
самовглъбени в себе си,
преплетени,
замислени до корена ...
  456 
Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...
  604 
Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
  545 
Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
  630  12 
ПРОСТРЕЛЯНО наднебесие
непобедимият е победен
не с красиви изречения
кристалът се разпада
в конкретните небивалици на съня ...
  689  10 
Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.
*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете г ...
  477 
Боже мой, какво е Твоят кръст?
Жертва неприета
или Извор животворен?
Стълба към небето
или пък стълп позорен? ...
  1148 
Не спирай полета на птици!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина. ...
  1597 
  680  10 
Душата ми се моли
Помогни ми да бъда
пак свободна, щастлива!
По поляни да тичам,
дето греят цветя! ...
  847  11 
Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...
  556 
Вярвам
Често корят ме, че нямал съм вяра
и тук се реших да разкрия пред вас
в какво моят опит да вярвам ме кара,
а правил съм всичките избори АЗ! ...
  656 
Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало. ...
  1595  33 
Човек
Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът, ...
  831 
Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч, ...
  824 
Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
  720 
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
  661  10 
Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...
  864  23 
  467 
А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...
  1295  40 
Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...
  484 
... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...
  549 
Сценарият познат е отдавна
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...
  605 
Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...
  531 
Смъртта проиграх
Хиени1 възкръсват в кошмари,
а слънцето2 пак натежа...
Подмамват ме нощни локали:
в тях гарвани3 черни кръжат. ...
  771  17 
Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах ...
  853  18 
Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето
жадна съм танцувайки живота си
уплашена съм от сивотата в делничното
любопитна съм потапяйки се в съдбата си
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното ...
  1025  11 
Две звезди...
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!... ...
  1711  34 
Кръстопът
Стоя аз сега обгърнат от самота,
и мисля накъде да вървя.
Обзема ме необяснима, болезнена тъга,
която е дълбоко в моята душа. ...
  649 
Малките лъжи
Колко много си приличат
пролетта и есента!
Само пътят е различен.
А това е същността ...
  627 
Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка. ...
  569 
То, времето, е неподвластно
на думи, образи, лица.
Тече си... и отнася
живот, съдби и не една мечта.
Безумно е да искаш ...
  1096  14 
Бях млад. Жените не разбирах.
Израстнах юноша честит.
Грешах. Пред никоя не спирах,
долавял кусура им скрит.
Така в миражните капризи, ...
  627  16 
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
  754 
Искаш да ме нараниш -
Направи го в очите ми!
Искаш да ме заболи -
Забий сарказма си в сърцето ми!
Забивай надълбоко, да боли, ...
  713 
Предложения
: ??:??