Стихове и поезия от съвременни български автори
И се връщаш ти към мен, отново и отново…
и все по-близо съм до теб,
и те приближавам отново,
и отново и отново
и с течение на времето… ...
Тотално всичко се обърка
но някакси не ми се остарява.
Да, да, разбирам че звучи изтъркано.
Човек живее както заслужава.
Не мога да избягам от годините, ...
И споменът за лятото е с вопъл
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
11:11
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...
Орисница
с име благородно на богиня.
Сама избра тринайсетия ден
от месеца декември. Да те има.
Усмихна се щастливо на света, ...
Код за достъп
за взлом в мислите"
Vessi Vlaich
Дали ще мога да вляза с взлом
в мислите ти? ...
Моят дядо Коледа
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
Скришна старческа сълза
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
Ред и хаос
Подреденост нужна е в живота.
Ред и ритъм, да.
Лесничеят с вода студена се облива.
Ден всеки - сутрин - следобяд. ...
Равносметка
изпълнени с младежки плам и чувствени слова,
посипаха се с бял прашец косите ми
и бръчки впиха пипалата си във моята снага.
Но вперил взор назад във времето ...
Кога?!
човека ще стана,
когото не бях
от страх от промяна,
и с луда душа, ...
По лунната пътека
Вървя по лунната пътека,
наоколо е тишина…
Сърцето ми към тебе се обръща,
за да последваш тази красота. ...
Под затворените ни клепачи
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...
На любимите
и остава празнина,
със която не заспива,
и усеща хладина.
На любимите си хора, ...
Корида
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина, ...
Относно демонтирането на паметника!
защото сме с опустошени души.
Нищо не ни е мило, скъпо, драго,
личният интерес само ни е благо!
Да сте наведени наистина е много лесно, ...
Надеждата е път в мъглата
и с надежда по нишката на живота -
нарекли е някога съдба,
определяща на всеки квота.
Но от първия до последния ден ...
Какво си ти, Любов?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
Тя ми липсва
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
Панелка
носиш жълтата фланелка,
а и трябва да си луд
там да бъдеш в пек и студ
със перфектните комшии, ...
Не съм от тия
Барбито на Кен.
Болките си
като всеки крия.
Те са си за мен. ...
измислих си.....
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
Без въпроси
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...
Прави ме щастлива!
Настръхвам, настръхвам когато ме погледне с онзи горещ поглед, поглед който казва всичко.
Топли ме с целувката си за сбогом.
Изгарям от казаните думи, изгарям от искреността му.
А ръцете му! Ръцете му на пръв поглед бяха груби, но докоснеше ли ме се разтапях. ...
Самопортрет
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям ...
Детски смях в топъл свят и студен сняг
за нас е спряло
за зимата по-специално
неудобно за някои за нас детска площадка
стигаща мечти до безброй звезди с кацаща совалка ...
Корени
Да се храни той всестранно и разнообразно -
Душата негова и дух.
"Дърво без корени" не трябва той да бъде.
Родители и прародители са корените. ...
В нощи сини
Във нощи сини мълчаливи,
във нощна странна тишина,
в сияния така далечни,
в най-нежните за мен слова ...