Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът и светът
че ще свърши нашето страдание,
но реално ли е туй, дух се сепва,
не е ли туй само блян, мечтание!?
Ще постигнем ли благоденствие най-подир, ...
Къщо родна!
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи, ...
Броди тихо навън вечерта
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
Последната цигарка за деня
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...
Платно с българска бродерия
Край стряхата, където вечер
увисваше котленце с мляко
и белваше – подобно глетчер,
зимъс на билото калпакът, ...
Котето на старата топола
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...
Мама знае карате
че съм умен и красив,
но и… строго ме наказва,
ако аз съм пакостлив.
Щом съборя стайно цвете, ...
Човекът с тъжните очи
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
Ти
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.
Нищо друго
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
О, безразсъдни народе
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...
В нощта на лунното цвете
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
Ехо
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...
Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...
Есенни ухания
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
Приказка за Любовта
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
Как се спира туй, що не се спира
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...
Хал
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
Плаж, октомврий и море
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...
Палестина
вместо да получат грижи и любов,
вместо радост те гинат във войната,
чува се на смъртта страшният зов!
Стига веч кръв, сълзи и страдание, ...
Хроника на една политическа кариера
«Партията пред народа
на колене днес да падне!» -
заявих, че бе на мода
критиката безпощадна. ...
Знахаринът от Варна
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...