Стихове и поезия от съвременни български автори
Душата на световното сираче
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...
Стимул
ще говоря за Вчера с умилени слова,
а дори да съм Утре със нова прическа,
ще съм пак със оная непокорна глава.
Ще допускам в мечтите си, чудни картини, ...
Откраднати мигове
Откраднах си миг от живота,
да бъда щастлив и аз понякога.
Моят живот е една голяма борба,
с трудности и хора се боря всякога! ...
Любяща тишина
Обичана, обичам с ведър дух.
И слята с твойта влюбена походка
в най-тихото живея и го чух.
Ухае ми на вяра и надежда, ...
Дълбоко…
очите ти, слънчеви лъчи,
а в тях грее старата душа,
която в едно ни събра.
Очите ти - извор на живот, ...
Pекламен рай
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
Студенливи са женичките ни мили
от градусите с' зимен ореол,
и работа отварят на момчетата -
А най-горещ мъжът е, щом е гол...
Е, ние сме родени джентълмени ...
Марианска падина
не знаеш дълбоко в мен
непонятен, загадъчен и съвършен
учените колкото повече откриват
толкова по-малко не знаят, душата ми е жен-шен ...
Страх
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.
От страх душата ми трепери, ...
Майчин благослов
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...
Магията на Коледа
Не ви ли се струва, че хората наистина стават по-добри?
Не е ли вълшебно как този празник семействата сплоти?
Не ви ли е уютно да гледате как в камината огъня гори, спомняйки си за отминалите дни?
Не ви ли се иска отново да бъдете деца? ...
Замлъкнала
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
Нов световен ред
чашата не стана на парчета?
Звънът на удар беше от стъкло,
но здрава тя, лежеше на паркета.
В ушите ми кънти от тоя звук. ...
Обич моя
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
Фрагменти от един живот(по Софиия Хоуп)
но повече боли непреживяната
Живееш питащ се какво за Бога
би било ако ли бе реалност
Да всяка среща и раздяла случва се ...
С усмивката невинна на Алиса
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...
Когато птиците отлитат
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...
Патриотично (обратен акростих)
от древността пътуващ кораБ
потъващ и изплаващ,стар и ноВ,
но никога нестигащ бряГ.
Обичам българския роД - ...
Песента, която не ти изпях
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
Целувка
по-красива от нея не знам,
тя е чиста любов без преструвка
и в сърцето пожар, ураган.
По ръката усетих целувка, ...
Поне насън да е красиво
или са с чорапи вси пак?
Табун принцове с бели коне,
или поне един селски глупак...
То файдата, от този, последния, ...
Лед по вятърните мелници
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...
Един нищо и никакъв кашон
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
На кълбо
Седмици наред си чатих
с хубаво, едно моме!
Две покани му изпратих
да се видим насаме! ...
Тефтерчето на Бога
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...