Стихове и поезия от съвременни български автори
Кокичетата дават ми надежда...
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
Войник на съдбата
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
Бях мисъл
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
Избор
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
На Палестина
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
Пранги и намордник
в непоносима блатна смрад.
Елит с престъпни метастази,
ни управлява на инат.
Уж рицари в масонски ложи, ...
Обичам да пиша, когато
навън пада чудна нощта,
когато сърцето открива
далечна красива мечта.
Обичам да пиша, когато ...
Искате
във сюблимните моменти.
Аз, понеже съм пичага,
отзовавам се веднага.
Искате да ви похваля, ...
Няма втори
Хукнах боса по пижама.
Съседът Райчо предизвика трус
с една женица негов ръст.
А Райчо мъж е по-така... ...
За неизболяното
Нека има
ярост,
мечти
неотмечтани, ...
Нюансите на мрака
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай. ...
Яба - даба - дуу
„Яба – даба – дууу!“ е вик,
който всеки ще познае,
щом е мярнал и за миг
Флинстоун, пещерняк случаен. ...
Маймунрандум – сглобка или не!
всеки иска по-голямото парче,
всеки повечко да си лапа цели,
власт жадува и банкянско борче!
Изпокара се с "промяната", ...
Говорят без думи действат без дела
изхвърли раницата на някой от там ей така преди час
отвърти болтовете на стола даскала се изненада
после ще му мислим к'во ще стане с нас
Седят наведени сега осветени лица от толкова глупава светлина ...
Моята свобода...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
Малки женски неща
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...
Падат...
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
Довършете ми куплета в коментарните полета
глупости на търкалета:
Някой драска за момета
и купони по кръчмета,
друг пък пише за бабета ...
Кутийката на Мама
... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни, ...
Въпроси към Пеевски и другите съвременни титани
излюпили се в мътните години,
избраните от купените гласове
и ГМО-та от секс между роднини,
но се изправям тук, като плашило ...
Нощ до кутия с бонбони
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили, ...
Един смешен чичко
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...
Aфоресан
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...