Стихове и поезия от съвременни български автори
Жена на 50
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
Откровение на Евгений Дайнов за миньорите
клатят властта ни пуста!
Идвате, депутати горди,
пораждате силни чувства!
Денков, наший генерал, ...
Кестенче за спомен от Валерий
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...
Жокерът в играта...
В която се налага да играеш...
По пътя си измисля правила...
Които предварително не знаеш..!
Понякога е труден и жесток... ...
А мойте червеи ще бъдат гладни...
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
Гара Юбилейна
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
Самотни дворчета пред зимата
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...
Есенен шансон от Азнавур
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур. ...
Стига сме си играли
Синусоидалната крива е жлеза, а не вена.
От прогнилите кестени бурените бодлясват.
Избори пак са. Есен е, а душите клеясват.
Разлепени афиши. Маса хора в безлюдие. ...
Изгрев в розово ми свири
пак на сушата редя,
вътре е морето, свети
с розовата резеда.
Изгрев в розово ми свири ...
Вчера
От вицове и смях,
живяха хората без вера.
И аз тогава бях.
И всеки шепнеше. ...
Едно градче, забравено от Бога
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ, ...
Войнодумство, Болнодумие
Европска премина,
Световна замина,
Космична напина.
Врага си убий, ...
Разчупване на стандарта
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...
Защо, Дяконе?
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...
Квота
пред собствената си Некадърност
и това ежедневно се отразява
от най-сериозните Световни Медии.
Косвено,това са всичките войни, ...
По градски
все става суматоха!
"Кой превари -той завари! "
Те това е!
И започват се интриги, ...
Из философските прозрения на един плъх
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
Светулката на Бога
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки, ...
Циганско лято
засипваща стъпки на хвърлей в прибоя зад мен,
вървя напосоки-без радост, нито с тъга,
просто скитам в края на сушата и на късия ден.
Краткото лято наднича над пъстрия пристан, ...
По-силна
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
Илюзия
но ти не разбирай,
че мразя живота.
"Вяра" - Никола Вапцаров
Дори не зная в разпра ли сме още, ...
Лека нощ и добър ден
и навеждаш леко поглед на ляво с дясна ръка слагаш кичури грижовно, бавно зад ухо
поглеждаш ме под мигли леко наведена и знам оправяш ми деня
Лека нощ, бейби, сънувай Сидни и Канбера
нямам вятър в мачтата и платното смених ...
Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя! ...
Стихове между две ракии
От никого аз нищо не очаквам!
Живот един е! Времето лети!
Но винаги съдбата ни прецаква
и за това понякога боли! ...