Стихове и поезия от съвременни български автори
Преглътната сълза
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.
Пресявах отпор и сърдечност, ...
Сърцето мълчи
светът е безкраен, различен.
Когато навънка е ден
и погледът твой е магичен…
Тогава усещам любов – ...
Чужди
Посягам да ги докосна,
винаги ли са били толкова сухи?
Това те ли са?
Очите ти - чужди ...
Писмо до моите две момичета
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
Клошар
„Мечтая да съм беден”
Дамян Дамянов
В тази джунгла
отдавна за клошар тренирам, ...
Пролет...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
Огън от нежност
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
Какво направихте
Аз много обичам да съм там!
Една година вече съм до вас.
Колко много съм щастлива?
Карате ме да се чувствам жива! ...
Грамада от премълчани думи
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
Автопортрет с книга
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
Усмихнати куплети
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
Светъл рай
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
Ядосан на времето
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
Soleil
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
Очите ти душата ми ще зърнат
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
Заедно
бягаме от различно време между нас
да затрия с лека ръка, да знам,че подсъзнателно после ще ме боли
хей така..
Какво ме кара да го направя ...
Любим герой
най-любим герой,
който го чака на екрана
без специална покана!
Мики Маус ли е той ...
Лудориите на Том и Джери
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
Деветият ми котешки живот
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
Автопортрет с хляб
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
Златохлебие
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен – ...
Помниш ли
В онзи декемврийски ден.
Когато грешка ти направи.
После бързо я оправи.
За което ти благодаря! ...
Вярата...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...