Стихове и поезия от съвременни български автори
Животното...
Животното е тихо,
Животното е скрито,
Животното е мило!
Животното с боязън ...
Трети март
за отечество не милеят мнозина,
забравиха за родната си чест
и че руският войн за нас загина!
Забравиха за опълченците ни смели, ...
Не си сама
знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна.. ...
Когато думите
Когато думите отново
докоснат моята душа,
когато всяко нежно слово
за тебе пиша във нощта… ...
С любов срещу омразата
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
В космическия танц на светлината
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
Може би
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
Opal 🇬🇧
But the disco ball sparks back at me
Branches through winter whispers in disguise
Leaves me paralyzed for the sake of my memory
And in my head, question after question ...
Печален, леко трезвен, вдъхновен
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
Марта
истински ни тя обича.
Късмет верен ни зарича
и на вяра ни обрича.
Да подаваме ръка ...
Тъкачът на Вълшебните килими
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
Бг Граматическо Вспрягане!?
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
Ранобудна песен
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
В тая сива мъгла
В тая сива мъгла
теб те няма сега.
В тая сива мъгла
аз отново така ...
Съмнения
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
Спомен за моя баща
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
фибайку
хремата ми се сбогува /8
с дългата зима /5
Пиша ти мила, здравей!
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...
Игрите на любовта
и спусне се бавно ноща
отново започват игрите,
игрите на любовта.
И двойки забързано крачат ...