19 997 резултата
Аз чувам плясък на криле,
не виждам птици, няма повей.
Само шумолене, само плясък на криле.
Аз чувам плисък на вода,
не виждам вълни, няма порив. ...
  692 
Пламъци -
изригват -
играят -
изпепеляват
и ...
  534  20 
Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни ...
  537 
Етюд от пейзажа
Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино - за хатър. ...
  562 
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
  596 
Зад прозорците - дъжд.
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...
  490 
В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...
  506 
Как да обичаш хората,
когато тяхната омраза те убива?
Как да станеш подъл лицемер?
Цената да се адаптираш.
Когато в ръцете си държиш цветя, ...
  426 
Полъх красив косите ми вее,
цветна алея пред мене блести...
Душа жива на воля притихва,
птича песен до мене не стихва...
Летният бриз отпъжда проблеми, ...
  785 
Издава те това, което се опитваш да прикриеш -
колебания,стремеж за доминиране,
неудовлетворение от притежаваното,
когато недостига или имаш до безразличие.
Издават позите, които демонстрираш, ...
  469 
Гълъб един често сменял гнездата.
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал ...
  777  12 
Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...
  422 
Виждала ли си есенен лист, носен от вятър,
лист, обагрен във злато и пурпур.
Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,
дете само във своя звездна вечер.
Виждала ли си море през нощта на Октомври, ...
  563 
Вик на болка -
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер ...
  551  23 
Липата ме гледа през спуснати щори.
И наистина там е, а всъщност я няма.
Вървя през града сред бързащи хора.
Движа се бързо, а всъщност стоя.
Картини се сменят толкова бързо. ...
  538 
Живея, за да бъде
по-красив светът,
да се събужда утрото -
с усмивка на уста,
да тръгне с мене вятърът - ...
  550 
Поезия
Поезията не е за великани,
нито пък за нисши духом.
В света на поезията никой
никого не кани. Там влизат хора ...
  523 
В очите ми танцува блясък
на един измислен свят
и всеки път долита с трясък
от реалността човешки смях.
Гледам теб, а виждам блян, ...
  668 
Самотен щурец
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник ...
  686 
ІІІ част
Крачи през снежни преспи, крачи и не спира,
знае и вибрира всяка негова частица,
знае, че чакаш ти, любима, пред пъртина велика,
чакаш, рониш ти сълзи, ...
  794  17 
Той бе самото достолепие.
В профил, анфас - отвсякъде.
А тя приличаше на сепия,
изсъхнала на пясъка.
Той крачеше с походка нервна, ...
  833  16 
Тече реката, бърза към морето,
по своя път съдбите ни влече,
във нея отразява се небето
и милват я тревисти брегове.
Със нея мойта младост си отива, ...
  1426  10 
"Няма да е все така" - вчера чух го като притча,
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен,
с власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред и в брой плащал своите прищевки, ...
  2931  26 
ІІ част
Той е тук, и ти си тук-
и чакате светлината неземна да огрее
вашите сърца в едно сърце - цвете да тупти.
Той е светъл, добра душа, ...
  905  12 
на Анастасия Шахматова
Приятел, казват, значи много.
Приятел - с него си щастлив.
С такъв човек си винаги разбиран.
С него няма как денят ти да е сив. ...
  1348 
Дванадесет часá... на страховете
стрелките преброяват, сякаш нас
нощта ни плаши, казвайки ”Заспете,
но ще събудя, който искам аз!”
Измамна дрямка бавно ни наляга, ...
  374 
Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя ...
  646  10 
Сърце човешко, сърце, в мъка преляло,
сърце, не мъчи тоз светъл свят,
сърце, тръгни към светлината могъща,
приеми я и с нея навеки тръгни,
към светли бъднини! ...
  590  14 
Две думи, казани накратко.
Две думи, казани без дъх,
а значат много...
“Колко?” Дай ми мярка!
Две думи да измеря с тежестта. ...
  547 
Ей, мечтателю, ти за мен си комета,
осветила живота и пътя.
А аз позволявам това да се случи,
с нескривана моя илюзия.
И потъваме заедно в цветовете, ...
  514 
Превърнал си ме в делириум,
тровиш се с забрава.
Друг би ме описал като опиум,
но ти не ме искаш,
пък и аз не съм такава. ...
  568 
Няма лек за тъгата.
Има само хапчета,
които мисълта размиват.
Обличат с ленностни одежди
живота ми и го убиват. ...
  507 
Имам дете.
Неродено, но истинско -
води ме за ръка
през градините на любовта,
подобно слепец - кучето си. ...
  400 
Със огнен сърп светкавицата жъне небосвода,
отеква гръм и схлупва хоризонта.
Могъща сила стиска облак гривест
и руква дъжд като от водна помпа.
Бучи, трещи, вилнее, разпилява, ...
  863  10 
До Пропасти невярващ сам стоя
и истината в тях искам да отрека.
Пясъчен вятър и камъни ронят.
Земята наранена бавно рушат.
Илюзия е светлината, красива, пощадена, ...
  685 
Стихове на омая,
стихове от безкрая,
взели
седемцветни мечти,
от утринни зари ...
  506  15 
Човек иска само веднъж да живее,
с любов и животрепкаща душа.
С погледа си никога да не бледнее,
да се кланя и свежда виновно глава.
Зора зрима - нежност да разсипва ...
  486 
Сатана и Бог седяли на една маса и обсъждали края на света. Те спорели, кой има повече власт над човечеството и кой може да го контролира.
- Моята църква най-голяма е в света – заявил Бог гордо.
- Но безброй други пречат ù да се покаже – оспорил Сатаната.
- Доброто все още хората озаптени държи.
- З ...
  635 
Не съм тази, за която ме мислите,
няма нищо хубаво в мен.
Излъгах ли ви, хорица?
Как паднахте в моя плен?
Виновна съм, признавам, ...
  706 
Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах - ...
  408 
Предложения
: ??:??