Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато бях дете...
Когато бях мъничък...
И пакости редих...
От Мама бях наказван...
Чиниите ѝ мих... ...
Ад
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
Породата му е такава
и бди, като любящ птеродактил,
във ролята на родната полиция,
като пред детски кът, стар педофил,
като Смъртта до болнично легло, ...
Сизиф
Легендата за Сизиф е метафора,
също,като опорната точка на Архимед,
за това,доколко сме пораснали,
големите,космични истини да разберем. ...
Експеримент
Чалга там се вихри яка.
Всеки си със пръсти щрака.
Абе, мамата си трака!
Аз, макар и дъртофел ...
Вътрешен глас
и силата му може да разтърсва...
Като онзи, нечут от всеки вик,
на падналият ангел сред човеците!...
И тихичко гласът във нас говори, ...
Hаивник
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
Някой ден
Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен! ...
Ти си мелатонин за мен
пуша на терасата след полунощ на студа
без теб не творя този хормон
по-добре безсъние отколкото да сънувам само лицето ти
Стига ми и една фаза от два-три часа сутринта ...
Съкровища от бабиния шкаф
най-чудните играчки на света.
Покрай бонбони и бисквити
намирам още всякакви неща.
Издърпах вчера чекмеджето, ...
Слънчево петле
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
Остани
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душат ...
Поет
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
Не бой се... Вече съм свикнал...
Добре съм..! Макар, че не мигнах...
За твоите страсти... Копнях...
Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!
В нощта, да изгарям... Без страх..! ...
Без думи
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...
Лекуваме се трайно, без причина
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
Нашата държава
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
Без вяра няма любов
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
България умира
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
Фрагмент от мрака
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
На белѝте слагам край
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...
Жената от последния ред
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...
Възможно ли е задник да говори
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
Преди есента
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
Квинтесенция
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...
Ти си там
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...
Потъвам
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...