Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Земното ми време

Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
610 5 8

По улиците на града

Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
632

Истината, ако лъжа!

Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
594 2 2

В цъфналата ръж

Пенка дръпна цяла кана
вино наведнъж.
Уж потегли към мегдана,
озова се в ръж.
Снощи тя сама остана, ...
1.2K 1 1

Смърт

Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
561

Жеравна

Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
856 1 1

Мрак ли е това в душите ни човешки...

Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
1.5K 3 3

Миши на сладкарница

Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже, ...
967 1

Острови в душата - 37

Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...
1.3K 7 30

Там, на хълма, вечно сам...

Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
853 2 2

Летни трепети

Събират групи щъркеловите ята,
подготвят се за дълъг полет.
Отрано предвестникът на пролетта
диктува ни - след лято идва есен.
Но то съвсем не е към своя край! ...
660

Рахат ще бъдеш

Добре е човече да знаеш,
рахат ще бъдеш, ако си траеш!
Виждаш как за известност, за изява
пътят е кратък, бързо се стеснява.
Стеснява се и те води към пътека, ...
606

Изгубени души

Вселената за тях не е безкрайна.
Познанието също е със край.
А мъдростта - неприложима тайна.
Комуто трябва - нека я узнай.
Душите им изпълва пустота. ...
787

Щастливо лятна походка

Слънцето е закъсняло,
малко хладно е в зори,
в август съм, златисто бял е
и походката дори
още е щастливо лятна, ...
567 1 2

Констатация

Какво да искаш?
Всичко е въпрос на Време –
дори, Любовта.
Никой не може да ти отнеме
само Смъртта.
413 2

Любовта

Любовта
Тя е песен и тиха надежда,
тя е стих, недописан в нощта,
любовта е кралицата нежна,
скрита някъде в мойта душа. ...
951 1 8

Малкият принц

Малкият принц си ти
и нарисувах ти овца,
а ти - опитоми си роза
единствена на света,
лисица смела една ...
549 3 7

Кошмар

К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче. ...
485

Някъде в нощта

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята, ...
923

Другарство

Другарството
За обсъждане - съвместно съзерцание - взаимопомощ - другарството е нужно.
За колективен разум.
Човекът сам никога не е.
Съдбовно е другарството явление. ...
1.1K

Амин 2Кога

Кога ще почнем да разбираме...
не другите, самите нас.
Да бъдем с времето ни отредено
живеещи без страх.
Кога ще се почувстваме щастливи!? ...
533 2 3

Като на другите две

Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...
1.3K 4 13

Защо?

ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...
401 4 4

Във гората - II

В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...
1K

Без твоя поглед

Защото в целувките ти
откривам обертонове
които отвеждат сърцето ми
там където се чувства
песента най - значима... ...
1.1K 3 2

,,Памет Българска"

,,Памет Българска"
----->Памет българска, защо си толкоз плитка ти ?
Защо забравяш, българино своите идеали ?
Защо, Българийо прощаваш на тези, които са те предали ?
Защо, родино изостави си децата и остави ги в гурбети да бягат от страната ? ...
763 1 1

Дали ще ви забравя?

Протегнах ръце
и не ви видях.
В небесата се взрях
и усет от вас не разбрах.
Погледнах надолу към синьото море ...
423 1 1

Крадец на време

Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
948 4 5

Острови в душата - 36

Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...
854 6 18

Щурчетата умират от Любов

ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...
436 6 2

Краят на Август

В края на Август,
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...
677 1

Родният език...

Родният език -
спасителен, нетлен и
Боговдъхновен!
......................................................
друга подредба ...
646 2 3

След надпреварата

Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
663 2 6

Кайначето на Бога

КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...
372 2 2

Стихотворение

Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
508 4

Титан

Любов голяма ме заряза.
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...
511 1

Остатъчно самочувствие

Всичкото дадено си е:
в божие
или в безбожно самопресътворяващо се
творение.
Ти какво да прибавиш?- ...
354

Там, където и времето е излишно

Танцува ти се, как ти се танцува,
и каниш ме отново във нощта,
в която музиката в нас се образува
и ритъмът й е кодиран във плътта...
Отново ще ми бъдеш първа дама ...
1.5K 6 22

Не си жена

Не си жена, а храм за поклонение!
Вълшебница с душа и със сърце!
Желание! Магия и вълнение!
Мечта и блян! Лазурен бряг! Море!
Не си жена! Та ти си вдъхновение ...
702