Стихове и поезия от съвременни български автори
Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф! ...
Спасението
няма лесно да престане туй тегло!
Нашето недоверие е оправдано,
как да имаме щастието желано!?
Опитайте се да се справяте сами. ...
До дъх
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът. ...
Златна сватба
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
Практичност
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
Любовта е с цвят на бели коси...
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
Край смълчаните брегове
Бях някога диво зверче,
омагьосано от реката.
И от нейните брегове…
Но изтекоха ...
Един щастлив ден
... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,
и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,
във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,
на кръст преля шише менте мерло – за упокой на вечните си хора, ...
Обожавана
много се уплаших… Минах на диета,
за да го поканя по бельо на гости.
С този целулит? Каква ти Жулиета…
Той ме обожава – сигурно ще иска ...
Кратки 5
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
Лунна приказка
Лунна приказка ще ти разкажа
за любов от лунна светлина –
странна, чудна и далечна,
по-красива от мечта. ...
Къде си се покрила?
ала теб те няма, мила!
В кръчмата вече повърнаха-
ти къде си се покрила?
Сьомгата-и тя назад ...
България
Ще поговоря малко за България.
С нея, родната страна, свързана е
Моята съдба.
С книгите що чел съм в свойто ...
Не ти искам небето
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
Тя си спинка сладко, сладко
под завивчицата мека.
Сладка е, като картинка,
цункам си я по нослето.
И оставям я да нанка, ...
Пpaвилaтa нa тaнцa
a pитъмa гo oпpeдeляш ти.
He мe ocтaвяй дa зaмpъзнa
пoд пoглeдa нa твoитe oчи.
B живoтa cи aз иcкaм дa oткpия ...
Откраднато
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
(Не)човешко
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
* * *
* * *
Докато някъде тук
някой
преяжда с егоизъм, ...
С дъх на спомени
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
Бури ( по Милена Римпева)
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
На Времето по гърбавия хребет
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...
Оригами
Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката... ...
За парите
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
Краят на лятото
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
Желание
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...