Поезия

253,1 резултата

Някога. Днес. И към Утре.

Припомнени стълбове .
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът ...
616

Авиация

Отдавна още в памтивека,
човекът гледал към простора
и мислел си е той, човекът,
и убеден бил – там не е за хора.
И тъй минавали години, ...
861

Другият начин да спреш

На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...
1.8K 10 27

Стрямалийско

Млада мома стрямалийка,
стрямалийка, още ,,тракийка",
поканила си комшийка,
комшийка мухабетчийка,
ведно да пият ракийка, ...
505

Оглупяващо човече

ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...
619 2 1

Мечтите са истински

Сега си в „онази“ възраст прекрасна,
трябва просто да живееш без грижи.
Децата са вече големи, пораснали,
усмивки и слънце в живота ти нижат.
Сега си мъж! До болка! Най-истински! ...
622 3 11

Не ми се спи

Часовете се променят,
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва ...
1K 1

Пролетна красота 4

Светлина гали ми душата -
ти си нежна като коприна,
ти чудесна си като цветята,
що цъфтят в китна градина!
Стопли ме нявга пролетта, ...
635

Благословение

Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...
538 3 2

Бомба си

Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...
747 1 3

Да се зазѝда...

да се зазѝда -
Бог решѝ(л) - към „мъртвите
езици“ входът
446

Защото и въпреки

Ако залитна,
ако стъпя накриво,
ако случайно тръгна да падам,
ръката ти бързо ме стига
и уверено ти ме изправяш. ...
678 1

Прошката

Прошката
Хвалят се хора някои, че да прощават могат.
Да не им се вярва спокойно може.
Те са опиянени от нещо друго сега.
И им се струва, че врагове нямат. ...
467

Жарава

Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...
896 1

Спомен за път

Тръгвам си. Връщам се.
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...
1.2K 7 11

Eдин пропуснат миг

ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...
349 3 5

Стихотворение, забранено за Мъже

СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...
877 2 1

Почти

Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
378 3 2

Запалих свещ

Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...
553 1 1

Не ме избра

Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
630 3 13

Eдин печален вейхайвей

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...
389 2 2

Ще падне слънцето...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи - ...
1.1K 27 10

Кал

Във тъмна нощ, след споделена
любов не заспиваш... мисли поглъщат
живота заспал. Верую... надежда или
просто кинжал - Мисли, развои.
Героят е измислен, провал. ...
412 2 3

Нека бурята ме връхлети

Всеки миг е тъй безценен,
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...
418

Кълна се във мълчанието на рибите...

Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...
475 3

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!
Сенките раснат, Любими, ...
669

Лично

Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...
387

Влюбен бард за тебе пее (Пета част)

ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Извайвам те за бъдещ свят, в съня
на творческият устрем съкровен.
Запазвам те с идея през деня
и пак в нощта си светлина за мен. ...
1K 2

Добруджа

Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
626 2 3

Летният Созопол

Летният Созопол
Град избран от боговете,
да го обсипят с благодат,
за да е жив през вековете,
с неповторимия си арт. ...
639

Нощта е река

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
454 1 2

Упадъкът на обществото

Обществото е в упадък -
малко деца се раждат,
за някои няма и залък,
за правда няма жажда,
всеки себе си гледа, ...
565

Тавенцето с милинките на Мама

ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...
352 2 1

Подарени мечти

Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя, ...
723 2 2

Среща със себе си

Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...
1K 5 6

Сбогуване

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...
869 9 10

Късметът вехтошар

Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...
569 9 30

Прошка без покритие

Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...
456 1 9