Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Ти огненото лято, младостта!
Ти нежен стих – изящен и игрив,
ти болката във моята душа!
Персийски принц или видение – ...
Плажни размишления
Ужасно скъпо при това.
Пет лева струва кукуруза,
а без мангизи е солта...
Къде това ли? На морето! ...
Ще те намеря пак
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
Младост
обляна в мечти безпризорни, или
потопена е в своята цялост,
във вече вечерни, невзрачни тъми.
От зара, живот сред омраза ...
А не е тежка тази орисия...
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...
Шепот
и в розовия изгрев се облича.
Денят се къпе рано в изумруда
и щедро с водорасли е накичен.
Прииждат думи – птици синьо-бели, ...
Когато враг опасен стане твой приятел
Очите му проблясват, искрица се разпалва
Подлага на изпитание душата си повторно
И търси той спасение в горчивата забрава
Светът обръща се наопаки отново, ...
VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите. ...
Търпило
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
Започва се с обиди, нервен глас ...
Лети, момче!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
Как облак сребърна луна покри
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...
Изгрев и заник
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.
По изгрев-слънце цъфтят цветята, ...
Девствен съм
не сетих женска ласка досега.
Избраницата моя ще очаквам
да бъдем слънце двама над света.
А помня, още помня в седми клас ...
Отрицателен баланс
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза. ...
Спомен за родната казарма
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
Оазис
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца.
Трийсет жители има, ала кой го е еня? ...
Острови в душата - 24
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...
Когато...
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
Нощта чертае сенки
отблясъци във моята душа.
Потъвам в цветни сънища красиви,
реалността се губи във съня.
Вървя край езера кристално сини, ...
Дефицити
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
Кедър
Кедърът атласки в науката Cedrus atlantica зове се.
И подобни на него са Ливански, Хималайски, Турски, Кипърски - кедри.
На боровете "братовчеди" те са.
Има още кедър Сибирски - от род борове - Pinus subirica. ...
Писмо от Сивата планета
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
Момичето, с което бях във Рая
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
Внуче, баба и дядо…и куче
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години, ...
1000 лева в шепите на Бога
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...