Стихове и поезия от съвременни български автори
Не ме съди
И всяка капка свян съм си събрала...
Да си жена, повярвай ми , е сложно...
По трудните пътеки съм вървяла...
В себе си събирала съм тайни, ...
Що?
Що ги водите тез клети войни?
Що звездите си толкова бройкате?
Що толкоз гнет и празни сълзи?
Що не зарежете пряката рима? ...
Животът – една партия шах
Като воал бе скръбната покруса.
А бойното поле разтвори гръд
и беше барабанен сякаш пулса.
Последно знаме. Гриви на жребци. ...
Смисълът
всичко, що ми даде
и което съм получил
с толкова любов!
Но през огъня ще мина ...
Докога????
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...
Моралът
Липсата на устои и морал е причината.
Как народът ни това така и не прогледна -
много хора без морал на власт са в родината!
Ние може да сме много по-добре, ...
Състояния
На труда свой, на устрема.
Ако рече само самоволно да напусне пътя - с треви и храсти ще обрасне той!
Пътя свой от "А" ще почне ден един фатално пак.
Състоянията са на съзнанието предмети. ...
Как спасен от Ежко бях
тръгна уморено, тежко.
Беше сам, поостарял, три дни – нито пил, ни ял.
Питах го къде отива.
Той ме жулна с остра грива ...
Рицар, поет или крал
Да повярвай, дай ми шанс да обясня поне.
Ние с теб, аз и ти, нещо като дъжд и море.
признай си, еднакви сме.
Аз смея се, смееш се и ти. ...
Солени въпроси
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
Сапунено мехурче над света
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...
Е, бе романтика
за влюбени, полянки, лунен бриз...
В красивите ни спомени и то живее -
Най-малкият и милият певец-артист.
Е, бе романтика и бе, каквото бе! ...
Черешова Пасха
смени си жанра с радостта.
Когато се родих – заплаках,
а всички радваха се. Да!
Умра ли, ще рекат: "Почина!" ...
Няма никой у дома
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...
Диви ягоди
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...
Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...
Небесният джебчия
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
След погребението
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...
Последната целувка
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...
Шах и мат…
и смятат ни за луди.
С поглед ме предизвикваш,
без думи се разбираме.
Обичам всичко, което си, ...
Трийсет и шест
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...
...Локо-мотив
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk
Формата на скръбта
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
Писмо от малкото моряче
Пише влюбено в теб дете.
Искам болката си да ти кажа
и какво се случи да разкажа.
Миналото лято с татко и мама ...
Няма такъв народ
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...
Притежаваш ме
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...
Безсмъртна
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...
Черешова задушница
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
Предчувствие
Сякаш всичко е казано.
Помъдряха докрай небесата.
Но без звук и следа,
тайно, незабелязано, ...