Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Лекуваме се трайно, без причина

С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...

КрасимираЧакърова

Поезия

2.1K 9 22

Нашата държава

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...

zelenaradost

Поезия

787 1 5

Без вяра няма любов

Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

651 1 3

Има дни

Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...

Лютиче

Поезия

548 1

Зимна кожа

ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...

yotovava

Поезия » Любовна

627 2 5

България умира

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...

Валери_Станков

Поезия » Гражданска

764 5 5

Дъждът вали...

Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...

Жабокът

Поезия

511 6

Фрагмент от мрака

(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...

jenyivanova

Поезия

2K 15 39

Късна среща

Късно срещнах твоите очи!
Просто много, много закъсня!
Късно пиех твоите сълзи
като младо вино в есента!
Ти ме завладя със буйна страст, ...

gogata622

Поезия » Любовна

1K

Граница

В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...

Самодива

Поезия

1.2K 4 7

На белѝте слагам край

Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » За деца

1.9K 2 17

Бездушен град

Улиците вече опустяха.
Тъжни хора в тъжен град
лутат се из полумрака.
Търсят маските си пак.
Площадите пред тях немеят. ...

Violet_86

Поезия

1.1K 8 10

Жената от последния ред

Тя пристигна последна на гроба,
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...

ИванПетров

Поезия

820 1

***

обич -
мракът (от
обида) се самозазида
..............,.....................................
алтернативно: ...

rhymefan

Поезия

628

Възможно ли е задник да говори

По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

1.1K 1 12

Преди есента

Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...

ПетърТарамбичков

Поезия

543

Квинтесенция

Извини ме приятелю,че ми липсваше време,
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...

krasio0109

Поезия » Свободен стих

657 1

Ти си там

Как красиво изгряват звездите
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

992

Потъвам

Присвивам зеници и пристъпвам в линия, начертана от слънце...
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...

Simonstotel

Поезия » Любовна

886

Любов и обич

Любов и обич
Да любя мога жените само.
На мъжете заслужили поглед приятелски давам.
Обичта движение е нагоре.
Към предмета на стремежа. ...

Лесничея

Поезия

573

Дон Кихот

Оглеждам се в дъното на чашата,
изморен, но Дон Кихот!
Застанал насред пашата
заобиколен от овчешки кикот.
Да си герой вече е безславно, ...

Dobr_1

Поезия » Философска

692 1

Добро утро, любов!

Добро утро, любов!
Ти спа ли добре?
Как се носи от кухнята
аромат на кафе!
Да, да, любов, ставам. ...

izi55

Поезия » Любовна

1.3K 1 2

Повик

Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде, ...

dianjelly

Поезия » Любовна

807

Роси

Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам ...

ЛЕЦ

Поезия » Любовна

581

Поема за горското момче

Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица, ...

BorisGeorgiev

Поезия » Оди и поеми

1.4K 4 3

Някога

Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...

aap

Поезия

633 2 4

Сянката на сила

Обичам истинските думи
и силата на мъдростта.
Душата шепне с нежни струни,
а за сърцето е страстта .
Обичам вярата в доброто, ...

natiii

Поезия » Философска

736

Преди да дойде времето за оня свят...

Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...

diesto

Поезия » Любовна

642 2 1

Измълчано

Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...

Patrizzia

Поезия

611 3 3

T V - марш

Кутийка от пластмаса и стъкло,
предаваща твърдения и свади !
Описваща и зали и площади ,
махленщини и люде с потекло !
Тя ежедневно,ежечасно е креслива ...

vui4oto

Поезия

1.5K 2 5

Все щастливи

Смело бягах
от мечти,
сбъднати със грешни хора.
Силно вярвах,
че си ти. ...

Krisscho

Поезия » Любовна

697

Какво по-добро от житейски урок?

Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети ...

ДаниелаВиткова

Поезия » За деца

1.4K 3 13

Клепоухото магаре

Дядо има си магаре,
Марко се нарича то.
С цвят кафяво кехлибарен,
но със клепнало ухо.
Що е клепнало? Ще кажа. ...

tanq_mezeva

Поезия » За деца

1.3K 6 17

Измълчана красота

Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...

Аделаида

Поезия » Друга

916 4 6

Зидът, за който отговорът спи

ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят, ...

yotovava

Поезия » Философска

760 6 8

Умна и красива, ама пакостлива

Че съм умна и красива
никой не отрича,
но съм доста пакостлива,
белята ме привлича.
Често мама ми се кара: ...

ЛюдмилаДанова

Поезия » За деца

1.3K 2 11

Молитва за Поетите на България

МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...

Валери_Станков

Поезия

1.1K 4 6

Изморих се

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

desito_t

Поезия » Друга

829

Сезони от строфи

Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно, ...

Павче

Поезия

796 2 6

Още

Като всяко вехто старче
дочаках пенсията и аз,
ала нищо че, макар че,
още чувствам се витяз.
Още дрънкам на китара ...

художника

Поезия

1K 2 8

Стихове и поезия от съвременни български автори

Лекуваме се трайно, без причина

Нашата държава

Без вяра няма любов

Има дни

Зимна кожа

България умира

Дъждът вали...

Фрагмент от мрака

Късна среща

Граница

На белѝте слагам край

Бездушен град

Жената от последния ред

***

Възможно ли е задник да говори

Преди есента

Квинтесенция

Ти си там

Потъвам

Любов и обич

Дон Кихот

Добро утро, любов!

Повик

Роси

Поема за горското момче

Някога

Сянката на сила

Преди да дойде времето за оня свят...

Измълчано

T V - марш

Все щастливи

Какво по-добро от житейски урок?

Клепоухото магаре

Измълчана красота

Зидът, за който отговорът спи

Умна и красива, ама пакостлива

Молитва за Поетите на България

Изморих се

Сезони от строфи

Още

Опашка