Поглъща пак желанието отровно,
Очите му проблясват, искрица се разпалва
Подлага на изпитание душата си повторно
И търси той спасение в горчивата забрава
Светът обръща се наопаки отново, ...
VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите. ...
Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
Започва се с обиди, нервен глас ...
ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...
По изгрев-слънце срещат се влюбени
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.
По изгрев-слънце цъфтят цветята, ...
Девствен съм! Макар към тридесетака,
не сетих женска ласка досега.
Избраницата моя ще очаквам
да бъдем слънце двама над света.
А помня, още помня в седми клас ...
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
Отидете сред нищото в село Векилски.
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца.
Трийсет жители има, ала кой го е еня? ...
Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...
Споделяш ли с някого своите мечти?
Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?
Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?
И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?
За после? Лед? След? Заедно? Едно? ...
Нека гладните наситят сиромасите -
това е техен дълг и отговорност.
Знае гладен свирнята на стомасите -
с реверберация и повече дисторжън.
Да ги напоят с чаша солени сълзи - ...
Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
Загадъчна нощта чертае сенки –
отблясъци във моята душа.
Потъвам в цветни сънища красиви,
реалността се губи във съня.
Вървя край езера кристално сини, ...
Пълно е с капани и изкушения,
през целия живот зло ви дебне.
Затуй мислете, имайте съмнения,
с разум душата ви ще прогледне!
Само доброто е истински красиво, ...
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
Къдър
Кедърът атласки в науката Cedrus atlantica зове се.
И подобни на него са Ливански, Хималайски, Турски, Кипърски - кедри.
На боровете "братовчеди" те са.
Има още кедър Сибирски - от род борове - Pinus subirica. ...
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът ...
На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман, ...