Стихове и поезия от съвременни български автори
Още вярвам
погледът ти вчера ме превзе
и днес аз все още не зная
какво привлече ме така във теб.
И думите ти пак ме омагьосаха, ...
Носи короната достойно
бъди кралица нежна на честта,
сияйно грейнала от радост
свещена, белонога красота.
Безкрайни свилени простори ...
19 февруари
На този ден мълча и свеждам глава...
За поклон? По-скоро от срам.
Примката виси пред "европейската мечта",
а Свободата ни - несбъднат блян. ...
Болката...
тя има
цвят на дъжд
със вкуса на сълзите...
излива се ...
Разсъбличай ме
Съблечи ме до голо.
Остави само някой друг
спомен по мене.
Не ще видиш желаното, ...
Сън
Притихнал е денят в прегръдка нежна.
Спят поля, гори - смирено сгушени в нощта.
Спи всякo същество безпомощно под небосвода.
И в този сън хармония цари. ...
Няма значение
за хора добри и любов непокварена
и винаги злото си плащаше данъка,
и всичко ставаше както го искахме.
Но няма я вече в живота реалност - ...
* * *
отнесен и празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността, ...
Молба
усмивките...
всички сме свъсени,
мрачни,
с очи в нищото впити, ...
Трябва ли?
Трябва ли да казвам
колко те обичам!?
Трябва ли да казвам,
че Родина те наричам!? ...
Две души
в мен се борят две съдби,
земната, греховната една,
подвластна на страстта.
Другата е дар небесен, ...
Сърце в гранит
(посветено на всички, които са дали живота си за България)
Градът е тих, посипан в бяло.
Над всяка стряха сняг и ледени кристали
рисуват белия, студен халат ...
Не казвай "не"
като книга, с отдавна разкъсани корици,
а погледни ме - в мен се сливат
и вятър, и небе, и птици.
Не казвай "не", не ме забравяй, ...
Богудар
>> Не ме поглеждай с поглед суров.
>> От небето ти свещи ще паля,
>> да изпрося от теб благослов!
>> ...
В моите мечти
те срещам теб, красиво момиче,
ти си леещ се водопад вътре в мен
и пролетно малко кокиче,
носещо ми аромат страхотен! ...
Назад
в която се врекохме във вечна любов.
Да забравя, че без теб боли ме
и сърцето все повтаря твоето име,
все за теб шепти ми ...
Приказка за странника
Задухал вятър отдалеко, мълнии разтърсили небето,
страховита буря разразила, дървета дóземи превила.
Гледа пътникът в гората блещука на свещичка светлината.
На портата почукал той свенливо, помолил жалостиво ...
Докосна ме ръка
Събуди ме.
Беше мътна утрин,
но тръгнахме,
заедно! ...
Предреших сърцето...
и заковах с пирони мислите.
С нокти се вкопчих в делничното
и теб с дланта си – притиснах те.
Огледалото е днес захвърлено, ненужно. ...