Стихове и поезия от съвременни български автори
Мечта моя
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.
Вървя към пропастта - ...
Няколко залъка време
Майка и татко живеят сами.
Аз им доставям надежда...
Тъй и дъждецът напролет ръми,
облака сив щом процежда... ...
Молитва
Сърцето си обгръщам в светлина.
В душевния си храм пристъпвам,
за да прошепна пламенни слова.
"Дай, Боже, силата на слабия ...
Прости ни, Апостоле
и преследван, и дрипав, и гладен -
все за Нея с едничката мисъл.
И за Нея живота си даде.
За да може народът поробен - ...
Утре
завинаги ще си отиде от мен.
По-рядко ще спирам очи в огледалото,
А след това дълго ще ме боли.
Аз утре ще бъда различна – по-зряла ...
Миниатюра
последната му слънчева усмивка.
Опитах се да я копирам
върху някаква си... статуя.
Не пасна. ...
Сняг в софийското поле белее
в софийското поле белее.
Над снега бесило се чернее,
а под него - рус перчем се вее!
А отгоре, ...
Противопоставяне
Живот! Ти пак ме предизвикваш!
Да се предавам, хич не се надявай!
Аз впрягам воля, мишци и душа,
поредните си ходове обмислям, ...
К’во повече мога да кажа?
без да осъзнаваше, че пример за (НЕ)подражание създаваше.
А срещу него майка ми ме настройваше и психиката ми се възползваше,
за да си създава изкривявания и безброй негативни изживявания
се струпваха ей така, с най-лека ръка без да има обяснение, ...
Като за последно
Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.
И няма вече никакво значение
дали Земята днес ще спре да се върти.
На устните ти искам последното дихание. ...
В памет на спомена
Бавно и жестоко.
Разкъсвам дългите му нощи.
По него хвърлям камък,
душата му откъртвам. ...
И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
Раздвоена
оценена и от двама ви... жива!!!
А ви бях виновна за всичко.
Само аз и само за вас.
С единия аз бях до неотдавна, ...
Виж се с моите очи
С моите очи искаше да се видиш.
Нали знаеш - не мога да ги дам!
Но в долните стихове ако вникнеш,
ще се видиш, туй го знам! ...
Усещане
навярно много те обичам...
като красив спомен от
детство,
като топло огнище след ...
Не беше
онази, дето Бог не би харесал.
И щастието нейно се преплиташе
с болезнени остатъци от мъка...
Но беше странна, сричаше молитви ...
Ведро
Риф тайно впил се в памет,
изплува, за да изплющи съзнанието.
Възможно ли е това да е просто образ
в главата на полуприпаднал пияница? ...