Стихове и поезия от съвременни български автори
Война и жестокост
споменава само делата!
Всичко, което е било извършено
и онова - останалото недовършено!
Годината бе... Не, тя е без значение, ...
И отново…
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота
Отново само жест ...
На мама
моите чувства да поемеш,
какво е в душата ми - разбираш
и бързаш ръка да протегнеш.
В тежкото ежедневие ...
Още един сън
"Заспивай, малко нервно бебе"
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...
мама
взима валяка и боята и всичко
около нея е изцапано с боя
дори и мама е изцапана
и когато изцапа с боя пода ...
Луната, дето пълна в мен живя
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа... ...
синьо
морето бе сън
с вълните си бурни
но ласкаво
гмурнах се в тях ...
Спомените раждат стих
>>
>> на носталгията в плен.
>>
>> Там усмихват се обичаните, ...
* * *
Аз се скитам по тихите улици...
Пожълтели от зла светлина!
Над главата ми светят съзвездия
и ми шепнат изящни слова... ...
Не
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.
Аз знам, сама спрях да те обичам вече, ...
Книгата на душата ми
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам ...
Меката прегръдка на дъжда
Ливада с детелини, дънер кух
от престаряла плачеща върба –
в короната й седнали сме ние...
Ти помниш ли зелената дъга ...
Наемателят от горния етаж
Наемателят от горния етаж
признавам, че е странна птица!
Живее сам... А пълно е с багаж...
Който се събира във паница... ...
Какво ли се случи
която някога много обичах.
С белега върху страната,
който така й прилича.
Къде ли цъфти или стрък е, ...