Стихове и поезия от съвременни български автори
Искам да бъда дете
да не зная какво е Любовта...
С куклите да си играя,
да не мисля за други неща.
В леглото да заспивам спокойно, ...
Ежедневни тоалети :)
Достатъчна за два-три тоалета.
Но нещо напоследък ми е малка.
А цялата ми гама е в райета.
На съмване обличам недоспиване, ...
Няма любов
Имаше време, беше отдавна,
тогава вярвах в любовта.
Имаше време, беше отдавна,
не знаех що е самота! ...
Ще плача,ще викам,ще крещя
няма да крия тайната в мен.
Няма да бъда като камък студена
и макар че съм ранена, няма да бъда студена.
Ще викам, ще крещя, ще излея болката ...
Застинало
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...
Когато някой те обича
Недей така бзмълвно да ме съдиш!
Напсувай ме, крещи ми... Удари ме!
Не бъди отново безпощадно прав и мъдър!
Вдигни ръка и зашлеви ме през лицето! ...
Панелени стени
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.
Панелени стени студени, ...
''Двете ни сърца''
Две сърца, живеещи в две тела
и искащи нещо между тях
да се случи и добре да се получи,
и това да е горещо нещо. ...
За дървото Съвест
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета, ...
Многоточия... (миниатюра от живота)
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах... ...
На него!
на хиляди парчета ти намериш
и чувствата, запечатани на белия лист усетиш!
Дано щом прочетеш тез' мисли,
тъй безлични, ми се усмихнеш ...
копнеж
се разливам
във вечното
несбъднато очакване
и цялата тъга ...
Съвремие
Моят път и Твоят
днеска
се пресичат...
Ще спрем ...