3 740 резултата
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
  546 
Искам дъжд да завали,
да чувам всяка капка как в прозореца ми се разбива,
да напои сухите земи и живот да цъфти...
Така е и с моята душа,
сълзата бликва и се спуска по бузата, ...
  1070 
В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност ...
  821 
Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...
  507 
Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам ...
  506 
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
  1235 
преплува океана
за да ме намериш
рибарю
не ми хвърли въдица
за да ме нахраниш ...
  732 
Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...
  1739 
От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...
  368 
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
  741 
Навън е празно, пусто, бяло,
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...
  574 
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
  584 
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
  334 
Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...
  791 
Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.
  658 
Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...
  556 
В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...
  481 
Пролетно момиче
Питаш ме коя съм аз
родената в люлякови нощи
пролетна обгърнала всичките цветя.
Гърдите пълни с любов. ...
  503 
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
  648 
Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...
  451 
поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
  951 
Моята зима е бяла!
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат ...
  803 
Не ги харесват тез жени
До болка непознати
Тайни в пазвата си скрили
Силни, властни
Над мъже сърцати ...
  1251 
Съжалявам за не малко неща в живота си,
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
  622 
Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни ...
  620  11  15 
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
  328 
Тихо всички песничка си пеем
Дълбоко в снежната гора
Мечки, зайци и лисици
всички горски същества
Дядо Мраз пристигна в нашата гора ...
  454 
не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...
  253 
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
  590 
Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
  496 
Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...
  523 
Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...
  620  12 
Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...
  344 
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
  587 
Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
  687 
Той прие поезията
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...
  991  15  30 
Мигът
Ей там, на бара.
Докосна чашата със устни.
Миг, в който аз се влюбих.
Не в чашата, а в теб! ...
  575 
Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
  618 
На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза ...
  1166 
Никой не ми каза
и не ме предупреди.
Трябваше сама да разбера
и да се науча.
Родителите просто ми казваха, ...
  994 
Предложения
: ??:??