Стихове и поезия от съвременни български автори
На раздяла
Трябва да те пусна, знам!
А толкова боли да виждам
как ръката ми пускаш
и поглед надолу насочваш, ...
Ти носиш радостта...
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е, мисля, че небето ...
Все ми е едно
Все едно ми е с коя се целуваш, все едно ми е коя бленуваш.
Не мисля за теб вече, не мисля коя обичаш повече.
Коя целуваш, не искам да зная, с коя нощите прекарваш, все ми е тая.
Все ми е едно за коя мечтаеш, не ме интересува, че за мен ...
Кестени, кестени
не искаш ли да се почувстваш страхотно?
Дишай! Живей откачено тук,
животът ти бе даден сякаш нарочно.
Някой искаше да те види, ...
На младите, с любов!
На този ден ний славехме труда,
а днес какво ли славим?
В сърцата свива се мъгла
и бързаме усилно да забравим... ...
Бих искала от тоя шоколад
на света ми скучен биха дали цвят.
Спокойствие, любов и шоколад,
довейте до косите ми тоз натрапчив аромат.
Спокойствие, любов и шоколад, ...
Из Изблици...
като мах от криле на утринни щъркели, съживили душата ми,
като щастие, покълнало от забравено детство,
от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...
Като току-що набрани омайничета!... ...
Хартиена изповедалня
Когато Ангелът въскръсна.
Нали не трябваше да вярвам
в суеверията.
Нали не трябваше... ...
... не се научих да плувам...
във своя грях... огледало...
в което виждам себе си...
почти...
Там нейде зърнах наметало... ...
Благословени ли са надарените...
Благословени ли са надарените,
които виждат по-различен света
с душите си, или те - мъчениците,
сами си носят раните-кръстове, ...
Ауу!
Много ми се вие...
И то срещу луната!
Но стискам зъби с всички сили,
и си въртя опашката... ...
Терзанието на поета
душа, потръпваща в захлас,
поетът чу, че ще е жалко
да си замине в този час.
Той силно иска да живее, ...
Златните ръце
с пожелание за здраве, много любов и щастие!
Неуморно трудят се ръцете,
шият, месят, бродират и плетат.
неуморно трудят се и двете, ...
Напечатано (Сбогом!)
Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи),
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи ...
Раждаме се с вик...
Животът ни трае миг
и отминава като ек.
И така човек след човек -
вик, миг, ек... и пак човек... ...
Две души
грях, роден от любов помежду ни.
Две тела се прегръщат във мрака,
две души и неказани думи!
Две сълзи от любов преродени ...
Бъдеща приказка
един дядо и една баба,
без грижи и без проблеми...
С много мисли. Не само за хляба.
Те ще имат щастлива внучка, ...