Човеци (от конкурса "Идеалите на Ботев и 21 век" )
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
Христо Ботев
Кошмарно ме прорязаха в гърдите -
викът му, ехото му и заветът.
Тя, свободата, се печели с жертви, ...
Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
Никога не я гледал влюбено,
нито й е подарявал рози,
а вместо туй, във времето прегърбено
пратил я е ТОЙ да се тормози.
Дали е някой сам съдбата си обичал? ...
''Любовен еликсир''
Както сега на теб не ти харесвам,
ти след това ще ми търсиш адреса,
но след това ще бъде вече късно.
Аз също няма да се откажа лесно, ...
Без значение във кой е кръста,
в кой е славата проклета...
Все по-близо лягаме в пръстта
и без вина, безсилни са словата клети...
Тогава всеки спомня си делата, ...
По вълните плъзна се любовна нощ.
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди. ...
Душата ми е взета в робство гнетно
на спомени, избягали във моите мечти,
в които минало и бъдеще едно са,
а в тях навсякъде си само ти.
Очите ми изплакали са всичките си сълзи, ...
Ако сърцето ми на две разсечено
потърси нечий искрен зов,
ти знай, че то, на теб обречено,
ще търси твоята любов.
Ако душата ми на кръст разпъната, ...
Лятно слънце и тераса с цветя.
Нещо във въздуха се носи.
Полуголи истини по плажа се разхождат
и за малко прохлада на опашка се редят.
С тялото си ми сервирай ...
Бях на бала на 12 "Д"
и едно момиче изгуби си шала.
Точно след бала, в студа на нощта,
това момиче оголи шия - фина и бяла,
и луната над нея, още по-бяла, ...
Аз вече няма да съм силна,
а мъдра да съм - ще ми бъде трудно.
От пръстите изтича дългото сбогуване.
Какво ще бъде ли? Несигурност.
Смехът от болката ми ще се ражда, ...
Вглеждал ли си се някога в огъня,
в неговите големи пламъци,
изграждащи огнени замъци?
Вглеждал ли си се някога в дима,
във формите, които създава, ...
От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната -
по-чезнеща и някак остаряла.
От ниската й сянка се надвеси ...
Понякога е тежко и боли,
понякога светът край теб се срива,
умират с писък твоите мечти
и облак черен слънцето покрива.
Любов загубил, ти си победен, ...
Спри!
Усещаш ли ме още като капка дъжд,
която сутрин на прозореца те чака?
Светкавица за тебе бях! И не веднъж
фойерверки от мечти ти пращах в мрака! ...
Не мога да говоря за любов,
защото се стопи в еквиваленти
на мъртъв еклектичен послеслов,
прегърбен от илюзии вселенски.
Не мога да говоря за сълзи, ...
Аз искам да те заведа у дома -
за да видиш баба - красавица отминала...
За да усетиш обедна нега,
в която се къпе сладко градината...
Аз искам да те заведа у дома - ...
Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни, ...