Няма да тая чувствата в мен,
няма да крия тайната в мен.
Няма да бъда като камък студена
и макар че съм ранена, няма да бъда студена.
Ще викам, ще крещя, ще излея болката ...
Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...
Говори ми! Моля ти се, говори ми!
Недей така бзмълвно да ме съдиш!
Напсувай ме, крещи ми... Удари ме!
Не бъди отново безпощадно прав и мъдър!
Вдигни ръка и зашлеви ме през лицето! ...
Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета, ...
- Във Кипър? Че и с него на почивка?
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах... ...
Дано някой ден този стих разкъсан
на хиляди парчета ти намериш
и чувствата, запечатани на белия лист усетиш!
Дано щом прочетеш тез' мисли,
тъй безлични, ми се усмихнеш ...
Когато съм с теб, ума си губя...
Ако до вчера съм те мразела, готова съм отново да се влюбя.
Нечовешки прекрасно е чувството ужасно...
Готова съм за поредния си провал,
просто, когато съм с тебе, губя всякакъв морал. ...
След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност ...
Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.
Изпепелявай ме със свойто ярко слънце. ...
Като крадец се вмъкна в душата ми.
Като светия те посрещнах аз!
Дарявам ти небето и земята си -
да бъда свят във твоя свят!
Душата ми с твоята танцува - ...
Усмивките замръзнаха по Коледа
в очакване на чудо пред камината.
Надеждите изнизаха се през комина,
по-тихи даже от падане на перушина.
Застина там в мъглата пеперудата, ...
Ще те прегърна с топлината на земните недра,
ще те обсипя с цветята на райската градина.
Ти си жената, за която аз пребродих света.
Опивам се от твоята любов, моя зора любима.
Ще вдъхна в тебе най-силния порив за живот, ...
Разпиляна във вятъра, малки трошици.
Разпиляна по земята, парещ пясък.
Разпиляна във водата, по безброй воденици,
разпиляна из огъня, изпепеляващ блясък.
Разпиляна в душите, кристални спомени, ...
Моя равна шир, докоснала се с хоризонта.
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...
Полето жарко сякаш се разтила ...
Искам с усмивка да заспивам,
живота наново да преоткривам.
Искам лъчите на слънцето да ме галят,
искам огнени звуци да ме палят,
да настръхвам от тях, ...