Стихове и поезия от съвременни български автори
Невъзможен свят
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
Молитва за пролет
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
Адът е Рай
но към Ада гледат запленени.
Изкушени са от това,
що съзират в пъкъла сега.
Награда ли е в Рая да живееш, ...
Поразник
не за изкуфяла скрофа.
Аз чапкънин съм си пръв,
но,за скочубри нямам стръв.
Че Гецан съм и дилбер- ...
Монолог в небето
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
Любов ли е
се сипят чувства и мечти,
а пък нощта е тъй безкрайна
и в плен душата ти държи?
Любов ли е, когато страдаш? ...
Апева „Студио Х“ 35
Р а с т е л о з н и ц а
над моя гроб,
ластари
в и е ...
Ергенът
от славей гиздав, затормозен в клетка,
да цял куп грозни, подли каки,
жадуващи едва ли не - световна слава!!!
Не вижда тя, че няма шепа право - ...
Животът за радост се дава
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения, ...
Оставѝ ме, Любов!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
Момент
да те вмъкна в моето сърце.
Момент, за да те закрилям,
да те обгърна с двете си ръце.
Момент един е нужен, ...
Първи март
че българското ще го има вярваме!
Кан Аспарух слезе от своето седло
и каза ни:"С дух ще побеждаваме!"
Днес, след тринадесет века, ...
Последният ден на зимата
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
Мартенско имане
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...
Крокодилът и маймуната
криещ във ума си лошо намерение:
Със цел да натрие нейната муцуна
и да я подложи той на унижение.
- Омъжена ли си? - попита я лукаво ...
Кинцуги
сред дим и морска пяна,
Душата ми на бащиния праг
със майчини завети се е сляла.
Отчупват се парчета от фасадата, ...
Творецът
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
Нощна песничка
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
Виното
и теб ще те обхване плесен.
Това ще ти прошепна аз:
,,Не се завръща минал час!"
И сто лета да бъдеш на света ...
Апева „Студио Х“ 34
Н и к м е з а р о в и
в задния двор –
да стана
просто ...
Всъщност... поезия...
И точно когато...
И точно тук...
И само сега!...
Една усмивка, ...
Кучето на Валери Станков
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
Селфи срещу криво огледало
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
Братя в кавички
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...