Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Не идвай ако няма да останеш!

Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
552 3 4

Живот

Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...
895 3

Аз нося любов

Със себе си нося любов
Нося сладкиши, цветя.
Химикали, джунджурии и дрехи разпиляни по леглата.
Гребени разресващи косата
златна, упорита и блестяща. ...
470

Килограми за чеиз

С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...
1.5K 4 29

Завръщане

Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...
822 2 7

Първият учебен ден!

В класната стая влизат
да научат ум и разум,
дано мислещи оттам да излизат,
дано да не стоят там напразно!
Свестни хора нека станат, ...
621 1

Великолепен

Сега набирам смелост за отскок,
защото точно ти обичаш мене.
Замахът ми за полет е широк–
от моята... до твоята Вселена.
Когато се науча да летя ...
894 8 19

За ученето

Истинско мъчение е това учение,
като се сетя, че учебната година наближава,
доброто ми настроение веднага се изпарява.
Всеки ден и всяка нощ за учене трябва да мисля,
да гледам уроците да запомня, ...
854 3

Погребана жива

Куплет:
Нов пореден гаф и ти
казваш ми, мило извинявай.
Но да минеш метър пак
тъпо е, няма как прощавай. ...
825 2

Дали остава нещо?

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...
1K 6 6

Четене с разбиране

Гледам книга ми намига.
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана. ...
1.2K 2 8

Аз няма да съм първия неверник!

Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...
1.1K 1 2

Сегашно безвъзвратно

Училище, дърво,
под него - пейка стара.
Олющена от неразбиране,
срича мигове–инициали
и хлипа в тишина. ...
439 2

Хъс

На трима двамата са ,,въз".
Третият съм- имам хъс.
Ще кажете -на къв се правиш,
в плиткото ще се удавиш!
Не мога даже и да плувам... ...
581

Милена

В страна красива и далечна,
почти накрая на света,
живяла чудна хубавица,
една на майка и баща.
Разхождала се тя прекрасна, ...
725 1 5

Домати

Който не яде домати
той жестоко ще изпати
и към него злото се обръща
бързо в черен мрак обгръща
щото във червената домата ...
936

Нима́ си

Нима си само... снимчица безжизнена,
в албум, неотварян от година,
в стаята - самотна - непочистена,
бутнат във просъница зад скрина.
Нима си само... страничка прелистена, ...
716

Не съм за тук

Не съм за тук
Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават. ...
895 1 2

Ароматът на тъгата

Ухае на сладкиш и есен,
на липов чай и зимен минзухар...
На сок от нар и печен кестен,
... и восък от крилото на Икар.
Жени Иванова ...
760 6 18

Любовта...

Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...
760 2 8

Объркани съдби

Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...
519 5 9

Stella anima 🇬🇧

paint me a nebula
in the dreams where
everything seems so
bright and distant.
gift me with stars ...
1.5K 1 2

Черна нощ

Идва черната нощ,
готова да ме обгърне
отново с цялата си мощ,
да ме обладае със своя мрак,
и да ми разказва приказки ...
569

Надежда още една

Настъпва нощта и звездна шамия разстила.
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара. ...
614 1 5

Докога в нощта ще чакаш сам?

Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...
816 1 5

Залутана в безкрая

Губя се в безкрая.
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето, ...
1K 1 1

Той

Дори да се боря сърцето не иска друго.
Той е най-голямото божие чудо.
Не стъпвам,а летя когато е тук,
а липсата му ме изпълва със студ.
Жива съм,ала душата ми изгаря, ...
609

Есенно завръщане

Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...
573 2 3

Първият учебен ден

Годините отлитат на магия
Сякаш вчера бях в първи клас.
А племенниците ми днес са ученици
И снимките им гледам в захлас.
Гледам ги и с умиление си спомням ...
1.2K 2 9

На брега в лятната нощ

На брега на морето,
там където
денонощно вълните
ухажват скалите,
две сенки в тъмата ...
1.3K

Звездите не могат без нощта

Когато сърцето е в миг натъжено,
и няма утеха за него в нощта,
сред залеза стене от болка ранено,
проклинайки своята тежка съдба.
И даже когато в сълзи е обляно, ...
922 1 3

Покой, като пустош

Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...
1.4K 2 6

Ти си моят идеал

В душата ти тъга се е събрала,
в очите-може би, печал.
От скръб настръхнала си цяла,
а ти си моят идеал.
С никого не разговаряш ...
1.3K 2

Болката остава

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко
Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта ...
587

Поискам ли

Поискам ли, ще те намеря
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...
1.2K 2

Как така септември е?

Не идваш вече в сънищата. Мен ме няма в твоите.
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
826 3 2

Обичам... когато...

Обичам...
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...
772

Сърце и слънце

Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
576 5 4