Стихове и поезия от съвременни български автори
Паяк мрежа си плете
във килера си плете.
Скрит на тъмно – тихо, мирно
хваща бримки със краче.
Но откъде ли буболечка ...
Братчето е мой късмет
няма аз да бъда сам.
Днес кокичета на двора
разцъфтяха. Вече знам,
появят ли се, че щъркел ...
Суицид
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...
Най-голямата торта
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...
Момчето си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам, ...
Малък заем от Вивалди
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...
Аз ли бях това?
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
Зимен валс
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...
Море от думи
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста, ...
Човекът с метлата
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...
С длани докосвам нощта
плаче сърцето ми зная.
В дългия път към дома
аз все за тебе мечтая.
В края на синята нощ ...
Бъдеща ситуация
Ще напазарувам сам!
Вече съм голям и знам:
Тебе – водка, мене – бира!"
Продавачът стекче бира ...
Апева „Студио Х“ 17
П о р н а м е л е к о
с кухненски нож –
после аз
бил съм ...
Тази нощ е вълшебна
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
Сняг и кал
Под девствения първи сняг
спи ледена, нечиста кал.
Пристъпям плахо като в мрак,
обикнал своята печал… ...
Годишнина
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...
Малките неща
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...
Септември дебне в шипковия храст
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...
Баща на болки
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...
Матице, тебе глаголя
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака ...
Когато те разказвам на света
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...