Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътеводител към щастието
към света красив, пълен със светлина.
Щом на някого ядосан си - прости!
Любов раздаваш ли, ще чувстваш топлина!
Не таи омраза никога в теб, ...
Чувствата ми ти изпращам
съществуваш само ти,
а душата е побрала
чувства силни и мечти.
За сърцето няма тайни, ...
Пореден ден на престъпното безумие
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме. ...
The pieta
да е някъде звезда в небосвода!
Да те мъка от вътре силно яде,
да си с дрехи, но да чувстваш голота!
Да плаче душата, да бъдеш кат псе, ...
Кошмар
приглушена светлина.
Стени без врата, прозорци,
тишина.
Без звук блуждаят мислите ми, ...
Приказка за принца
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".
Валеше изведро. Какъв късмет! ...
Чакай, мое безумно сърце.
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...
Признание
считат поетите за грешки.
Идеите си те крадат
и често,често се ядат.
Понякога дори се ритат ...
Свобода
дали греховния стремеж не я уби?
Все още ли живее тя в сърцата,
които подлостта ви победи?
Питам днес къде е свободата - ...
Горска случка
Имало да става
В гората Кумчо Вълчо,
потънал в самота,
с вълчицата отдавна ...
Чувство
Ще ти направя място.
За да те прегърна.
Домът е там където е сърцето.
И приютил, аз приютен ще бъда. ...
Родно ми е
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
Полудели вълни
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...
Лято в сърцето
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...
Скука
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи, ...
Cвещицата когато догори
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
Скапаняк със свирка
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
Вгледай се в небето...
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...