Стихове и поезия от съвременни български автори
Сълза по лист от явор
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
Вечерна песен
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
Бойко за машините на Мадуро
мъртвите хора върнах към живота без тях!
На арменския поп душата клета се оплака,
за да докопам власт, ромският вот не е грях!"
Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...
Житейски уроци
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...
Какво ти остана
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...
Научих се
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...
Момчето с черната брада
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
Смешният Чуйек
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
Към бъдещето
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
Като в детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
Барабанограма
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
Моят свят
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
Случка
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
Изворът
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
Биография
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
Скитница
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
Разбойник, но e мой
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!, ...
Утринна меса за Бога
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Малко друга, но съм аз
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
Българското
аз винаги ще те почитам,
България може да се справи,
силния ти дух обичам!
Трябва да намерим път, ...
Стихотворение, надраскано с гвоздей
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Без разрешение
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
Добрата дума
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...