Стихове и поезия от съвременни български автори
Погребана жива
Нов пореден гаф и ти
казваш ми, мило извинявай.
Но да минеш метър пак
тъпо е, няма как прощавай. ...
Четене с разбиране
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана. ...
Хъс
Третият съм- имам хъс.
Ще кажете -на къв се правиш,
в плиткото ще се удавиш!
Не мога даже и да плувам... ...
Милена
почти накрая на света,
живяла чудна хубавица,
една на майка и баща.
Разхождала се тя прекрасна, ...
Домати
той жестоко ще изпати
и към него злото се обръща
бързо в черен мрак обгръща
щото във червената домата ...
Ароматът на тъгата
на липов чай и зимен минзухар...
На сок от нар и печен кестен,
... и восък от крилото на Икар.
Жени Иванова ...
Любовта...
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...
Надежда още една
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара. ...
Докога в нощта ще чакаш сам?
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...
Залутана в безкрая
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето, ...
Есенно завръщане
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...
Първият учебен ден
Сякаш вчера бях в първи клас.
А племенниците ми днес са ученици
И снимките им гледам в захлас.
Гледам ги и с умиление си спомням ...
Поискам ли
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...
Как така септември е?
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
Обичам... когато...
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...
Рапсодия за Икар
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
Миражите ярки ме дебнат в деня
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
Борба
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...
Затуй не тъжи, море
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...
Всичко може да е просто
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...