Поезия

253,1 резултата

Синьо море

Колко ми липсва гласът ти,
когато навън тихо вали!
Колко ми липсва дъхът ти,
когато самотата при мене стои!
Усмивката ти - знаеш ли, ...
776 1 7

Предесенно

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...
728 2 2

Ти знаеш ли

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...
550

Престъпление и ... поощрение

Осъденият присъдата си
хич не оспори
и глава не оброни,
а само ехидно ухили се –
нали гарантира му тя ...
385

Носталгия по Рая

Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...
926 1 1

Сладолед

Сладолед
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...
1.5K 2

Не че е есен

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
730 8 21

Безподобно

Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...
847 5 14

Насърчително

Небето няма да те предаде,
а тласка те — напред да продължиш!
И теб към щастия̀ да отведе —
лелее, за да ги преумножиш!
611 1 2

Пълзи си ниско и незримо...

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
1.2K 5 16

"Натам"

Отеснява светът.
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...
811 2

Море от есен

Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
469 4

Не разбра ли

Не разбра ли, че не можеш да избягаш?
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич - неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя, ...
914 1 2

Винена история

Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата.
Шепне още, как за първи път ...
586

Паисий

В един атонски манастир
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш, ...
1K

Вечният път

Вечният път
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...
631 1

Житейскопично

На Д. А.
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто, ...
982 6 8

Безподобия

Не помня как са се разпръснали пастирите.
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна. ...
747 14 12

Не стават вече чудеса!...

Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
627 2 5

Към теб вървя

Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...
774 1 3

Ранена душа

Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...
983 2 7

Път към ада

Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
634 2

Не са небетата ни гробища. Не са...

Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
691 4 10

Дъждовна дреха

Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
536 4 9

Никуда от счастья не спеша… 🌐

Клёны, клёны – звёзды дней осенних
С высоты, что всё ещё светла,
Припадают всей своей вселенной
К острову вселенского тепла.
По земли закону притяженья ...
2.5K 3 8

Лястовица бяла

Чуден сън сънувах с отворени очи,
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи, ...
689 1

Чудото българско

Все в нещо България влиза:
в политическа, във финансова криза,
в аварии и бедствия
(все с фатални последствия),
в екологически катаклизми. ...
392

Бяла по душа

Бяла по душа
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя, ...
791 1 1

За нас ще узнае светът

Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
1K 2 4

* * *

Ехти просторът с гласове на птици,
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
1.5K 2 7

Забрави този остров

Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...
1.2K 4 15

Мажорно

Ти целият си страст. И още нещо...
Влудяващ, до последния ми стон,
подръпваш нежно струните ми... вещо,
превръщам се в акорд, с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...
977 1 1

Реминисценция

Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...
875 8 18

Крилете на вярата

Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...
944 1

Сутрешна прозявка

Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...
472

Високата цена

Със парченца от душата си ще плащам.
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...
682 1

Лъв и пенсионер

Лъв грамаден и един
поминува жив и невредим
в зоопарка, в свойта клетка.
Той е страшна гледка.
Силата му е голяма, ...
534

Шепот

Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска, ...
491 2

Преобразяване

Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
520 2 5

Божията премъдрост

Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
576