Стихове и поезия от съвременни български автори
258.8K резултата
Поискам ли
Поискам ли, ще те намеря
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...
1.4K
2
Как така септември е?
Не идваш вече в сънищата. Мен ме няма в твоите.
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
1.1K
3
2
Обичам... когато...
Обичам...
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...
961
Рапсодия за Икар
1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
1.3K
6
8
Миражите ярки ме дебнат в деня
Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
1.3K
10
29
Борба
Спуска се прощална тъма,
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...
715
1
Затуй не тъжи, море
Есен е вече, море!
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...
710
Всичко може да е просто
Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...
1K
3
1
Навярно
Навярно нявга съм обичал.
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял ...
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял ...
688
2
Аз, ти и Вселената
Аз, ти и Вселената
Вземи Вселената огромна
със всички светещи за теб звезди!
Дарявам ти я! Да е твоя!
И както искаш ти я украси! ...
Вземи Вселената огромна
със всички светещи за теб звезди!
Дарявам ти я! Да е твоя!
И както искаш ти я украси! ...
764
2
Букет
Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
974
2
Това, което премълчавам
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
1.4K
8
8
Бързеи
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
777
1
9
Балада за камъка
Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
911
1
7
Светлините на нощта
След залеза, казват, идва тъма,
непрогледна, злокобна и страшна…
Но ти не се страхувай!
Нощта, е Божие творение,
време за преосмисляне, ...
непрогледна, злокобна и страшна…
Но ти не се страхувай!
Нощта, е Божие творение,
време за преосмисляне, ...
737
3
6
Есенно с преобладаваща облачност
ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
654
4
5
