Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Щекотлив въпрос

Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
864 3 10

Запази ми…

Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...
1.2K 6 18

Не си отивай, август

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.5K 11 23

Тихо

Свещта гори.
А пламъкът танцува -
извива се, накланя се, трепти.
Не мога нито да го нарисувам,
не мога да го снимам аз дори... ...
1.2K 2 5

Сърцето си ми ти

рани ме рано с
болка и тъга
скърби ме рано
от кръв и мечти
Помня те рано ...
975 1 1

Този свят е любов

В кехлибарен пашкул
покрит с копринени нишки
там точно до сърцето
на самата вселена...
Какавидата малка, ...
987 3 3

Прошепни ми, момиче

Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...
728 1 8

Неделна роса

„Неделята ухае на канела“
Надежда Ангелова
„Неделята ухае на канела“
и на кафе, на мляко с шоколад,
на ягодова пяна, и на смелост, ...
762 2 8

Хайка за "хайку"

Дакел подгони лая си сприхав.
Бяла овца страха си изправи.
Зад него две Черни на зàвет се скриха.
445

Не и на Земята

Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...
779 3 4

Оказва се, че не е път

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
862 3 9

Разминаване

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...
757 1

Народът 2

Душа за народа се тревожи,
за онеправданите и нещастните,
на които одират по десет кожи,
но най я боли от безучастните.
Овцата водят на заколение, ...
901 1

Безвремие

Превърнах те от кратък миг,
в необходимост и безвремие,
в сладък шепот тих,
с аромат на изкушение.
С вкус на шоколадов мус, ...
1.2K

Демагогът

За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак, ...
1.2K 1

Из "Вятърни рими"

***
Полудял е моят Вятър днес.
Чупи клонки, цветовете брули.
Очевидно е не спал нощес,
в суетене да изпраща Юли. ...
1.5K 5 5

Целувката на есента

Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи ...
858 2

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал. ...
899 1 6

И пак Земята се върти...

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
569 2 6

На брат ми

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...
1.3K

Пристан

Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...
645

На теб с обич

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...
1.1K 3

Глухарчето, което в мен говори

ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...
664 2 8

Шипка

Довчерашната рая се вдигна,
устремена силно към свободата,
избавление от гнет постигна
на онази славна и свята дата!
Тези лъвове докрай се биха ...
741

Дете на "наведени"

Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти ...
1.3K

Невъзможност

От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
1.1K 3

Без теб

Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...
1K 5 21

Сезоните на живота

В живота първо идва пролет.
Нежна е като дете с добро сърце.
Тогава идва първия ни полет -
летим в небесата, разперили ръце.
После настъпва едно лято горещо, ...
902

Жената със светулки във очите

Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...
1.8K 1 11

Сън

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...
535

Две очи те чакат

Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...
1K 2 2

Размисли от седмия ден

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...
840

Проникновения

Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...
589

Едва ли

Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
747 1 4

По наполеонки

Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент, ...
1K 1

Под влияние на smelo_sarce (Явор Костов)...

Под влияние
на smelo_sarce (Явор Костов)* —
„Християнски герои — Георг Мюлер“:
Бог е милостив
и во̀ди грешните по ...
499 1

Дежа вю

Дежа вю
Залезът попива светлината
и прегръща топлата земя.
Изпълзява бавно и луната.
В плен светът попада на нощта! ...
675 2 4

Няма пък

Лято е. Почти на края.
Искам още да играя.
Казват ми: Я спри се в къщи!
Мама сърди се и мръщи.
Иска и се като нея ...
529 2