Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

След потопa

След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...
406 6 8

Прогонен пътник

Тази нощ стих при мене долетя.
Побутна ме и ме събуди.
„Стани, - ми каза – и ме напиши!”
А аз сънен, нахоках го и го прогоних
и той разсърден и намусен си замина. ...
1K

Сиротна песен

Вървя по своя път,
там теб не съзирам,
а наближава краят на денят,
в шепа сълзите си събирам.
Не е прищявка, суета, ...
518

Шастливо сбъдване

Изгрев нов се ражда, сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,под камък сълза спи,
стъпвам по небето и бера звезди,
лястовица бяла, в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден, мракът се стопи. ...
499

Ще мисли, че желая

Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
571 4 7

Листопадна

Листопадна
Беше листопадна, в минала есен,
а носеше още лято и слънце в очите.
Да гори тъмната буря от дните
и остави следа, пъстролиста-в душите! ...
541

За алкохола (не)автобиографично

В живота съм опитвал - Кво ли не -
храна и ферментирали напитки.
С Уиски съм си кълчил коленЕ.
С Мартини съм огъвал леви китки.
Поглъщал съм бадемов концентрат. ...
1.1K 2 23

Още есен

Октомври е
и най-накрая - есен.
Очаквам вече
хладни дъждове.
Но слънцето блести ...
1.1K 1 5

* * *

и думите са много къси
за дългия ни ден
измокрят ни въздишките
цветята потопени в синьо
над нас е само розовия облак ...
453 1 5

Нарисувай свят по- нов

Нарисувай свят по...нов,
от душа, да грее живо.
Вдъхновено и красиво -
събуди деня с любов.
Времето е с лик суров, ...
959

Гара

Ако някога обикнеш тишината,
може би ще чуеш сърчицето
на нещата. Може би ще видиш
светлината на душата ми.
Може би ще искаш да подишаш ...
1.1K 7 8

Есента...

Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често от Страстта неадекватни... ...
515

Носталгия...

Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...
436

Зайко

Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...
478 3 7

Частица

протѝв душевна
вкаменелост иска се
частица смелост
588 1

Бостан - държава

Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...
479 1 9

Писмо II

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.
Как си ти, денят ти как минава, ...
1K 2 1

Песен

Ще опитам да ти се представя.
Да се клиширам обаче не мога.
Душата ми, знай, не танцува
на всяка една чута мелодия.
Слухтим ние за Песента, ...
903 2

Промяна

От както се помня предпочитам мира пред войната.
Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.
и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но ...
760

На тръгване

Ръката ми не ще ти помаха,
само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха,
когато за обич сърцето заплака.
Устата за сбогом не ще проговори, ...
576 1 6

Песента ми

Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам, ...
1.4K 3 13

Дневникът на един млад беладжия - 21

Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна! ...
961 5 21

Липата се запарва само с шепот

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
564 10 5

Иде буря...

Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...
494 1

Възпоменание

...
5 години...
Лицата ни застива в мраморния зид.
Боли ни...
Раната незаздравяла връща споменът изтрит. ...
465

Прочети ме любов

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с безброй красиви танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
прегръдката на влюбените ти очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...
884

Четвърти октомври

Неусетно отново пристигна
на октомври четвъртия ден,
светлината духа ти повдигна,
и го прави за тебе свещен!
Аз не зная добре ли живееш ...
1.6K 9 19

Какво сънува есента?

Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...
674 4 18

Раздяла

Опитах се,
сбърках ли - не знам.
Но виждам, пътят ни разделя се.
Ръката ти отпуснах аз едвам и
сякаш с нож - разрязах се. ...
496 1

Опитомяване на опърничавите

Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
1.2K 4 17

Един копнеж като море

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим
като очакван, слънчев миг ...
909 4 12

Бягство

компютърът — уж
бягство от тъгата и
от самотата
366

Cънят, преди да си отиде

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...
464 5 9

Обичам те завинаги

Получих от съдбата подарък най голям.
Момичето мечта за да не остана сам самичък на света.
Тя си ми е мойто малко сладко пухи и за мен си е единствената на света.
Когато я погледнах, времето внезапно спря.
От тогава си мечтая живота си със нейния да споделя. ...
527

Есенни чудеса

Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени. ...
593 2

Спомен за миналото

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...
477 2 6