Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Ода за недостъпната дива

За нея ще разкажа аз сега,
за тази недостъпна дива.
Божествено е извисила тя снага,
фиданка нежна и красива.
Със стройно тяло, поглед горд, ...
530 1

За каките

Все не слушам тази кака,
крайно време...
мирна да ми е главата.
Патила на свой гръб,
грижа има - ...
485

Добър вечер Самота

Добър вечер Самота
Добър вечер моя мила самота,
отново чукаш на моята врата.
Заповядай,влез ти си истинска,
с две чаши вино чакам те любима! ...
750 3

Пътувай с мир

Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...
668 7 10

Небесни куршуми

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...
1.1K 5 6

Купчини

Купчина дрехи, хвърлени на пода,
цигари - недопушени изобщо,
една душа, която е за продан
и няколко на екс изпити нощи.
Да бе любов, май щеше да си струват - ...
935 3 3

Докога

Докога
Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване! ...
463

Луд съм

През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото. ...
854 4 27

Вечер в Страната на спомените...

Вечер в Страната на спомените...
Във Времето на Пролетния вятър
на младостта ти в дръзкия сезон –
„на попрището жизнено в средата“*
се спусках аз по стръмния наклон... ...
492 1 1

Наблюдение на безкрая

Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...
581 1

Есен

Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка ...
492 1

Сътворение

Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...
479 6 11

Как да си върнем България

Години наред ни хранят с илюзии,
с обещания, с думи, със хоризонт.
Гощават ни щедро с призрачни порции,
а все сме държава в ремонт...
По-точно, във преход, ще кажат педантите, ...
506 1 9

Песен за Хайредин Червенобрадия

/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Ти, мой наречен, злато и бисери!
Афанасий Фет, "Свещи в два реда"
Птица е хищна галерата, виснала
сякаш над бездна зловеща. ...
727 2 5

Време

Времето броди през безкрайната буря.
И глождят го мигове пясъчен глад.
В студен упокой
Държи и притуля
Часовник с беззъб циферблат. ...
682 1 1

Събуждане

Светлина навън блести,
нощта на самотата озарява,
дух волно иска да лети
и от болка се успокоява.
Усмихва се моята мома, ...
554 1 3

Вещомания

вещолюбие
откакто разрази се —
Боже — опазѝ
409

Не отминава

не отминава
младостта — а възрастово
продължава
314

Почти

И ето, минаха години, много.
И дали не бяха, малко повече от десет?
Прецъфтяха и съседските смокини,
притиснати от есента, като с корсет.
Видяхме сняг, през отминалите зими. ...
702 2

Без шаблон

И какво като обичам шоколад с лимон,
а ненавиждам банички с боза?!
Кой каза, че трябва да живеем по шаблон,
а обратно - да отговарям пред света?!
И кафето ледено го пия, ...
629 1 3

Предоверяване

Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината ...
594 2 9

На Лора

Тъй както си дошъл без нищо – гол,
такъв и втора дата те намира.
Прокиснал е вкусът на хляб и сол
от ви́но. Вятърът е топла диря.
От дирята откраднах щипка прах ...
684 10 12

Несретник...

Несретник...
Порив на вятър...
Чайка изписква...
Удря вълната
в бурята близка... ...
475 1

Непримирими...

„неотразени“
влюбени — искрите им —
неугасени
непримирими
влюбени — пожарища ...
361

Хм

Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ - ...
715 1 8

(Не)снобско

Времето сякаш се движи назад –
серии, готвене, клюки.
Мъж за приличие... И банкомат,
рокля, червосани джуки.
Две идеални във всичко деца, ...
429 3 12

Да си върнем България

Народе български стани, от илюзиите се събуди,
съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти. ...
520 1

Без очи на котка

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
524 6 4

Скитница из есента

Когато се изгубя някъде из есента,
в‘ вихрушка от листа и цветни багри
и зъзна някъде с чадър от листопад,
очаквам с трепет топлите ти длани.
Когато слънцето зад облаци се скрие, ...
1.2K 4 18

Епицентър

Чували сме в пъти израза от веки:
" Историята помни!"
...от древните истории възпети,
с епохален предразсъдък, горди,
драматични, ...
518 1

Консулска служба

Там някъде във западна Европа
силно на вратата се потропа
беше бившата номенклатура
пушеща хаванска пура
пиеща уиски от доставка ...
864

Писмата до Дядо Коледа

Обичам - когато - ромското лято
си тръгва - с дебели слани.
Тогава ноември - напомня декември -
със сняг, студове и мъгли.
Тогава - излизам на двора по риза, ...
799 5 39

18+ Мъжът и ръката интимно

Само тя знае всичките ни любови,
и през нея са минали толкова спомени...
Само тя знае, на какво сме готови
даже до смърт, от всичко друго умОрени...
А е скромна! Не иска бижута, обувки ...
1.4K 2 6

Сънувам пролет

Сънувам пролет. В бяло и зелено.
И с облаци от розова дантела
по залез и по изгрев. Непременно
ела в съня ми. Там ще бъда смела
да прекроя света на шарени парчета, ...
660 7 11

Дон Кихот

Тежи ми сянката на всичките неща -
огромна, непрогледна и надвиснала.
Подгизнала от октомврийската мъгла,
родена сякаш от утробата на нищото.
Дойдох да отвоювам този свят ...
1K 22 14

Сезони

Дървета уморени,
ронят се листата
от облачно небе
процежда се дъжда
есенна тъга ...
1.1K 3 11

„Сиромашко“ лято...

„Сиромашко“ лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна –
„сиромашко“ лято... ...
490 1

Дори да мислиш, че е невъзможно

Погледна ли на гълъба очите?
Направиш ли го, в тях ще видиш мене.
Крилата му, във полет към мечтите,
разпервам силно с вяра несломена.
Цветът му бял нима не ти напомня ...
950 8 14

На съседната уличка

На съседната уличка
недовършена къща,
неизмазана,
непрегръщана.
Никой в нея не живее, ...
511

Любов след любовта

Аз вече обичах отдавна
и сбъднах за обич всички мечти.
Като твоя любов, ако някога се падна,
знай, че от мен все ще боли.
Бъди готов да ме губиш, ...
485 1 4