Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

***

Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...
797 1 2

Неделна вечер

Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...
1.7K 9 15

Утро

Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...
572

Среща (с теб)

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...
1.2K 2 2

Небесни монолози

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...
672 5 9

Камъче – в обувка крива

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
1.1K 10 17

Тост за 21 година

Ч Н Г
Нека да забравим старата,
че тя не беше никак лесна.
Да си върнем бързо вярата,
преминали таз тежка преспа. ...
1.4K

Слънцето е жълта роза

Слънцето е жълта роза
на небесен фон,
стих зелен тревата носи
с радост – свеж бонбон.
Лятото е с вкус на диня, ...
1K 5 9

Неписан вселенски закон

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...
922 2

Старият клошар 3

Ето - старият клошар плаче,
никой за него не се загрижи,
денят тъжен е и мрачен,
а той - инвалид, не може да се движи.
Той за покрив поне мечтае, ...
745

Гаврошчета

Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат, ...
1.3K

***

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.
На звездите споделям тишината, ...
600

Късен снегопад

Тази зима малкоснежна
доста ме разочарова.
Мина някак си служебно,
знаете какво говоря.
Но накрая - изненада - ...
989 1 6

Чичо ти умря

Светъл ти път, Валка!
Цяло ято гарги грачат.
Слънцето смрази и спря.
Казва майка ми: "Юначе,
чичо ти умря. ...
887 2 3

Ретроспекция

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
1.1K 10 11

Зад тишината синьоохра

Зад тишината синьоохра
Разхождах се по каменните улички
на село,
в което нямаше следа от жив човек.
В ушите ми жужеше юлска жега, ...
769 2

Вагон топлина

Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...
687 1 3

За нея

Ако пак ще те няма през май
и самичък се лутам из мрака
като тъжно минаващ трамвай,
аз лицето ти, мила, ще чакам.
Ако май е тъговен певец – ...
720 2 5

От теб не искам страшно много...

От теб не искам страшно много,
а само малко светлина.
Не бих те осквернил и строго
не ще те нивга обвиня.
Аз плащам цялата цена ...
1.2K 1 4

Майка

Гледала майка своите деца
Гледала с мъка, живяла сама
годините минали бащата дошъл
но вече не бил пак същия баща
раснал синът им затворен и плах ...
608

Бисерни перли - III и IV

III. На път
С летящата ми платноходка,
през тихия син океан –
в една романтична разходка –
пътувам аз, без капитан. ...
765 6 11

Малките неща...

Имало неща, които времето изтрива,
неща които ни убиват малко по малко.
Отсъствие нечие или пък присъствие,
А билетите отдавна били са свършили,
А то заминава и се връща отново и отново. ...
1K 1 2

Случване

Случване
Пълно и много вълшебно
днес поглеждам небето,
сякаш подрежда звезди
до безкрайно планетно. ...
592

Въздух

Въздух
Преди време питах се веднъж,
в продължение на пет минути:
"Очилата ми къде са?",
но на петата минута, ...
746

Някой буди телефона

Някой буди телефона
в часовете през нощта
и звънът му сякаш рони
мъка, болка и тъга.
Друг път станало е грешка, ...
565 1 1

Кана с поне малко блясък

Ако си кана
със малко вода,
достатъчно
за една малка чаша,
и в един ден ...
540

Да...

Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха, ...
1K 2 1

И този стих е за тебе, Любима

Пожелах те и те имам -
Моя си, не давам те на друг!
Когато тялото ти във ръцете свои взимам,
се губи всичко... пред сега и тук!
Истина е, имам те, открих, ...
679

Триптих за майчинството

На д-р Лиляна Маркова
Адаптация по мотиви от произведение
на Павлина Панова
I
На дългата опашка за млеко ...
976 2

Безлуние...

Безлуние...
Кой отмъкна Луната
и остави нощта –
сиротá в тъмнината
да тъжи в самота!?... ...
589 1 1

Планетата ни страда

Усещаме страданието 'и,
в аномалията на
сезоните.
Думичката е разкаяние.
Кой ще 'и закърпи ...
1K

Алчност

"И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. Той размишляваше в себе си, като си казваще: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? И каза: Ето какв ...
1.5K 1 3

Устни от кръв

Устните ти са изпълнени с кръв,
а аз ужасно жадно ги целувам...
Хапя те бавно... Убий ме пръв,
с кръвта ти сладка се опивам.
Очите ти са пълни със звезди, ...
717

Чуждо ли беше?

Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани. ...
739 2

И в небето цъфтят слънчогледи

Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
648 11 16

Изчезващия близнак

туп-туп, туп-туп
да не счупиш прозорците
с тази лудо подскачаща топка
и да се нарежеш
туп-туп, туп-туп ...
940 1 2

Магнитни бури, някъде отляво

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
1.4K 4 3

КОРИДА

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...
928