19 960 резултата
Библейска притча
(Лука19:26 : Матея25:14-30)
Защо на този, който има,
ще трябва да му се даде,
а който няма, му се взима ...
  3340  14 
В живота се гледа така -
с недоверие и завист...
каква срамота!
С егоисти е пълен животът,
с бездарници пълен светът ...
  869 
Съмнение поражда се в тишината,
разяжда всяка мисъл, всеки спомен там,
на мрак обречена гори душата,
аз пак останах неразбран.
Страхът превзема всяка мисъл, ...
  542 
Когато белият лист мълчи...
И ни тежат мислени - вихри;
и ни се мяркат, блестят - тъмни
и светли петна.
Когато искаш да кажеш, ...
  430 
Просто
Нелепата привързаност
към истински неща
гасне с моя устрем.
Дребното значимо е, ...
  545 
Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...
  741 
Къде са мислите за бъдните потоци,
зареяни в душата ти безспир?
Намери ли свещените пророци,
които молят се за търсения мир?
Полази ли по тялото ти тръпка, ...
  437 
Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна! ...
  630 
Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала, ...
  624 
Надарена
Едва ли е прочела даже книга,
например за уроците по мафия.
Но целите си тя така постига,
снишено и без гафове. ...
  589 
Посрещам изгрева (психологично*)
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце. ...
  776 
Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...
  683 
Ябълката
Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили. ...
  613 
И след поредната сърдечна абдикация,
когато спира пулсът на кръвта,
умът се впряга - във градация
да разпусне свойте сетива.
Залъгване - в реалност, в болно време ...
  1044  35 
Косите ми обсипани в сребро са вече,
кожата ми набраздена като селски път,
времето на младостта, като вода изтече,
дните ми все още са като пропукан съд.
Колко пътища извървях да те намеря, ...
  1308  14 
Сама съм пак. Напират ми сълзите.
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...
  597 
Къде потърси цветовете
на радости и дни свободни?
Кога политна на крилете
на пролетта, превила се и злобна?
Нима разбра, че твойта сянка ...
  664 
Мъжете трябва много да внимават,
когато ги пресрещне задомяване!
Дори и на бащата да прилича
по някаква случайност туй момиче,
женихът да погледне първо майката!!! ...
  519 
Живеем безпаметни, живеем орисани.
На бунището хвърляме истини.
Свят непотребен - дали?
Забравихме да се радваме.
Как да отглеждаме розата? ...
  1112  34 
Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
  644 
Поливам незабравките в очите,
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...
  909  41 
За каузата убиваш себе си,
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат. ...
  627 
Събуждам се от утринното слънце,
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних, ...
  616 
>>> Забранено и бе да обича!
>>> Затворена във огледален замък на мечти...
>>> И дните и минаваха себично,
>>> а времето ограбваше душата й...
>>> ...
  731 
Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
  762  21 
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
  1040  21 
Паяжина тънка от нишки самота
душата обезсиля, а и зове смъртта.
Пък ако даже шавнеш - затъваш бързо
под спомените бледи - останки от живот.
Тогава поглед свеждаш към чашата с кафе ...
  828 
В плача не виждам вече смисъл,
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...
  526 
Парадоксално
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...
  562 
посветено...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...
  2572  71 
Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
  760 
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
  1724 
След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...
  1401 
Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.
Да литнеш във небето пъстро, ...
  613 
в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява ...
  592 
В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...
  1007 
Защото:
- Без истина няма доверие,
без доверие няма любов,
без любов няма щастие...
*** ...
  1020  15 
Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива. ...
  524 
Изкълвани мигове
" Това, което продаваш - те купува."
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно ...
  637  10 
Приласкават те
и нежно те целуват.
Вдишват те,
защото си Любов.
Със изгревите цветни ...
  996  49 
Предложения
: ??:??