3 056 резултата
Искам да ти кажа...
но не ми позволява...!
Искам да ти покажа...
вместо това, в алкохол се давя.
Слепота обзела е хората, ...
  580 
Когато не паля звезди,
се свивам тихо в нечий ъгъл.
Душата ми отдавна прегоря
в безсмислена борба
с измислени герои. ...
  482 
С балон в небето искам да летя,
да видя от високо аз света...
Вятърът да си играе с моите коси,
да видя как е с птиците да се лети..
За миг да съм отгоре над света ...
  519 
Съблякох старата си дреха.
На умората и своя страх.
Облякох новите надежди.
Животът грабнах в бързия му бяг.
Загърбих всичко - и обиди стари. ...
  441 
Пак сама в нощната тъма,
а до преди час бях нечия звезда…
Бродят из душата неизказани слова,
защото бях безмълвна, утринна роса.
Океанът гледа ме през мрака, ...
  618 
Минават дните неусететно без мене,
страдаш силно ти, че отишла съм си без време.
На гроба ми разплакана идваш всеки път,
покой не можеш да намериш над вечния ми кът...
И ето, тъжно пак поглеждаш снимката красива, ...
  1574 
Събота сутрин е ритуал
от неподредени мисли.
Вслушване в изгрева над града.
Пеперудена шнола,
скрита в косите. ...
  3143 
Природа
Спусна се свята нощ.
Луната събира мислите си в кош.
Вселената рисува образа си на лунно вятърно платно.
Платно по-чисто от сребро. ...
  564 
Сбъдната една мечта, моя път озарява
и сред урвите към безкрая дава ми сили.
Изгубени вещи не ще ме тревожат,
а също имоти и други неща.
Не губи се нищо, а само променя вида си ...
  476 
Ходя бавно -
като летен изгрев,
след нощните смени -
по пясъка,
с джина... ...
  496 
Свещичка в ръцете гори
зарад отминалите дни
и онез човешки грехове,
които Бог на плещите си взе.
За миг да се покаем, хора - ...
  481 
Полъх в душата
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай! ...
  581 
"Жарко слънце"
Грейна майско слънце жарко.
Блесна на хълма с меча си блестящ крали Марко.
Блестят зюмбюли гордо.
Орли кръстосват вселенските простори свободно. ...
  560 
Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...
  590 
МАКОВЕ
Изтече кръвта
на маковете,
без да сме узнали
кръвната група на Май ...
  476 
...
Сутрин
са ръждясали
и
гласните ми струни ...
  603 
Корени
Събудих се и себе си намерих,
запътила съм се към хоризонта
и уморена от ненужни грижи,
заспала съм на пейката позната, ...
  507 
Ще бъда като Скарлет
/Ще мисля утре/
Приседнала накрая на небето,
покрила си нозете с облак бял,
поглеждам отвисоко битието си... ...
  986 
Влязох в лабиринта,
опитах да се изгубя,
но не успях.
Харесва ми самотата.
Потърсих призраци, ...
  807 
„Егоизъм“
(на семейството ми)
Вечер
си ям сандвичите
с неизмита домашна маруля, ...
  691 
Преди
Беше невидим
с просто око
прониза сърцата ни.
Сега ...
  664 
''НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА''
Горгий
Навъдиха се днес
за слава фалшива без чест
''феномени'' безнравствени, ...
  658 
Завъртя се Вселената,
Животът препусна
през мен в див галоп...
Дали още съм тук?
А била ли съм някога?... ...
  448 
Асфалтно-сива алея,
призрачни сенки вървят.
Повея тих им нашепва:
''смъртни сте''.
Мълчаливи се губят, ...
  811 
Енергията
гъмжи
от жужене
на пчели.
Енергията ...
  795 
винаги съм харесвала татуировките
но никога не съм искала да имам
може би защото са завинаги с нас
като белег
не зарастват ...
  673 
обичта ми
към хората
с техните жестове
към чая
със сухите си ...
  611 
Добре дошла, Смърт!
Близо си. Отново.
Ти пак пречупваш крехкия ми свят
по малко повече при всяка среща… и все пак
– Добре дошла си! ...
  1047 
Бяла тишина, изящно подредени
бели и черни кристали.
Грешни мръсници
танцуват дяволски танц,
върху тънки дантели. ...
  630 
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...
  615 
Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично... ...
  678 
И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява ...
  756 
* * *
На рамото ми седнала
рисува залез есента...
Не вярвам скоро да се спусне тъмното.
Настройва арфа вятърът в косите ми... ...
  607 
Неканените мисли идват лепкави... задушават ме бавно.
Изтръпва искането, остава неможенето.
Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.
Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?
Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно… ...
  600 
сякаш съм се разболяла -
"липса на вдъхновение"
та нали
видях Пловдив
с неговите малки улички ...
  586 
* * *
Мрази Лятото излишества:
копчетата,
циповете дръпнати догоре,
червилото с цвят ...
  482 
На крачка от тебе
и все така близо,
но не мога да те
стигна, караш
бясно, на скорост ...
  486 
Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща ...
  634 
Deep in my soul rainy drops are falling.
Deep in the broken heart - there is a sorrow.
How many tears I have cried for you -
my lonely nights covered the pain
with ash and blue. ...
  1356 
ти си отдавна прочетена история
изписана страница
изгорена от погледа
на слънцето
след дългия полет ...
  598 
Предложения
: ??:??