41 756 резултата
Светкавиците се застреляха.
Окото им не мигна.
Зениците забелиха
и се търкулнаха по керемидите
издъхвайки дебилно. ...
Окото им не мигна.
Зениците забелиха
и се търкулнаха по керемидите
издъхвайки дебилно. ...
734
10
Небето изведнъж освирепя,
отхапа от луната за последно,
а тя, нащърбена, се крие от света,
зад пухкавия тъмен облак.
Надеждата остана да блести - ...
отхапа от луната за последно,
а тя, нащърбена, се крие от света,
зад пухкавия тъмен облак.
Надеждата остана да блести - ...
590
7
Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за великите царе.
*** ...
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за великите царе.
*** ...
634
3
Свечерява се вече,
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...
401
5
Небето седна във краката ми,
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе, ...
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе, ...
660
8
Тих шепот, разговор с ангелите водя.
Умора във главата, никъде няма да ходя,
но гласове от другата страна ме викат,
ангелите на смъртта без усилие ме тикат.
Сълзи от смях, писъци от пурпурна зора, ...
Умора във главата, никъде няма да ходя,
но гласове от другата страна ме викат,
ангелите на смъртта без усилие ме тикат.
Сълзи от смях, писъци от пурпурна зора, ...
441
3
(три години живях там, на улица "Бирчанинова")
В съня ми гълъбите гукат.
В кръвта ми Дунава тече.
Мен Господ ме доведе тука,
а кой ли ще ме отведе? ...
В съня ми гълъбите гукат.
В кръвта ми Дунава тече.
Мен Господ ме доведе тука,
а кой ли ще ме отведе? ...
778
13
Нестигнали сърцето,
преглъщаме, обичам те.
Ден след ден, прашинки от
себе си губим, нераздали
доброто до край. ...
преглъщаме, обичам те.
Ден след ден, прашинки от
себе си губим, нераздали
доброто до край. ...
905
8
Преполовен животът! Тривиално!
Изкуство е да ходиш по ръба.
В умение превръщаш, екстремално,
пътя си към Горе, към върха.
Трапеза пищна, с много свещи, ...
Изкуство е да ходиш по ръба.
В умение превръщаш, екстремално,
пътя си към Горе, към върха.
Трапеза пищна, с много свещи, ...
1635
42
Ще обърна света с допир.
Ще разруша всичко с поглед.
Ще бъда лоша, подла, със сърце от лед!
Ще те опустоша, ще те оставя без мен - свиреп и блед.
В друг живот ще бъда твоята съпруга нежна. ...
Ще разруша всичко с поглед.
Ще бъда лоша, подла, със сърце от лед!
Ще те опустоша, ще те оставя без мен - свиреп и блед.
В друг живот ще бъда твоята съпруга нежна. ...
716
2
Сякаш друг живот е...
Търся някаква следа от теб,
търся те във всяко кътче по земята,
макар да знам къде си - във студен ковчег.
Красиво е да те откривам във всяка красота, ...
Търся някаква следа от теб,
търся те във всяко кътче по земята,
макар да знам къде си - във студен ковчег.
Красиво е да те откривам във всяка красота, ...
821
1
Простих аз първата ти грешка,
после втората простих.
Какво очакваш?
И следващата да простя?
Не! Вече не мога! ...
после втората простих.
Какво очакваш?
И следващата да простя?
Не! Вече не мога! ...
1087
3
толкова ли съм абстрактна
че не разбираш
какво държа в ръцете си
жонглирам
с кръгла топка пластелин ...
че не разбираш
какво държа в ръцете си
жонглирам
с кръгла топка пластелин ...
679
12
Полетях към дъното на пропастта -
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах ...
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах ...
515
4
Чаша джин пред очите ми дреме,
а пред твоите димящо кафе.
Не говорим, какво да си кажеме,
ако няма какво да дадем.
Огън беше. Със тебе горяхме ...
а пред твоите димящо кафе.
Не говорим, какво да си кажеме,
ако няма какво да дадем.
Огън беше. Със тебе горяхме ...
691
19
Смирение е думата за щастие,
когато дойде старостта.
Омекване, наместо бурни страсти.
Спокойствие и самота.
Смирение е думата за мъдрост. ...
когато дойде старостта.
Омекване, наместо бурни страсти.
Спокойствие и самота.
Смирение е думата за мъдрост. ...
523
8
-Яла да ти гледам, бате!
Ей, че бяла си глава!
От Живота бая патиш,
ама още си беля!
Виждам, казват ми чертите, ...
Ей, че бяла си глава!
От Живота бая патиш,
ама още си беля!
Виждам, казват ми чертите, ...
818
17
Над брега люшна котвата с трясък,
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни ...
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни ...
613
9
Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени, ...
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени, ...
602
1
Няма дума за теб,
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни. ...
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни. ...
811
5
846
7
Може да е котка, най-гальовна,
пухкава, красива и добра.
Да се сгушва в думички любовни,
щом усети галеща ръка.
Да отвръща с мъркане щастливо ...
пухкава, красива и добра.
Да се сгушва в думички любовни,
щом усети галеща ръка.
Да отвръща с мъркане щастливо ...
1551
28
купи ми ветрило джузепе
в знойните следобеди
когато те няма
да разгонвам скуката
световъртежа ...
в знойните следобеди
когато те няма
да разгонвам скуката
световъртежа ...
522
5
Измислица и срам са
думите,
изтръгнали бездушие.
За любов и хляб не се роптае.
Очите да прогледнат. ...
думите,
изтръгнали бездушие.
За любов и хляб не се роптае.
Очите да прогледнат. ...
444
3
Загледа се тя във водата,
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.
Попита капките с очи, ...
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.
Попита капките с очи, ...
917
3
Когато утрото ми се усмихна тихо,
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...
981
22
Всяка нощ душата ти да пали
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш, ...
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш, ...
394
1
"Опитах от кръвта ти"*. И отпих
горчива сладост, тръпнеща тревога.
Във този миг отново се родих
и знам, че да те стигна вече мога.
Едничка капчица у мен преля ...
горчива сладост, тръпнеща тревога.
Във този миг отново се родих
и знам, че да те стигна вече мога.
Едничка капчица у мен преля ...
804
15
"Тази нощ две момичета са изчезнали след катастрофа",
две силни колони разнасяха новината.
И всички чуваха, но не осъзнаваха същината...
Една жена потрепна от своето постоянно място
и със слаб глас провикна се - "отрепка"! ...
две силни колони разнасяха новината.
И всички чуваха, но не осъзнаваха същината...
Една жена потрепна от своето постоянно място
и със слаб глас провикна се - "отрепка"! ...
716
1
И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.
Наивен ли си, ако я има ...
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.
Наивен ли си, ако я има ...
566
Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...
1932
41
"Дума, убиваща всеки.
Залез, последен за мен.
Вяра, надежда - умрели.
Най-хубав, последният ден."
Очи, пронизващи всеки. ...
Залез, последен за мен.
Вяра, надежда - умрели.
Най-хубав, последният ден."
Очи, пронизващи всеки. ...
561
Когато си тръгнах, оставих самотно
детето във дългата нощ.
Да търси във мрака,
да търси във тъмното
онази, която зовяха любов. ...
детето във дългата нощ.
Да търси във мрака,
да търси във тъмното
онази, която зовяха любов. ...
549
3
Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...
514
12
Механизмът на живота се задвижва -
проскърцва като стара кинолента,
а чувствата са семенен зародиш,
покълващи във сивия ни делник.
В очакване светът да затупти - ...
проскърцва като стара кинолента,
а чувствата са семенен зародиш,
покълващи във сивия ни делник.
В очакване светът да затупти - ...
517
Предчувствие
на мама
И ти ще си отидеш някой ден -
ръцете си ще скръстиш отмалели,
а после като черна птица в мен ...
на мама
И ти ще си отидеш някой ден -
ръцете си ще скръстиш отмалели,
а после като черна птица в мен ...
2130
65
За историята
О, Клио, Клио, ти, музо най-веща,
защо се не вслушват в думите твои?
Защо се не учат от всяка ти среща
с подли тирани и смели герои? ...
О, Клио, Клио, ти, музо най-веща,
защо се не вслушват в думите твои?
Защо се не учат от всяка ти среща
с подли тирани и смели герои? ...
504
7
979
6
Аз честичко мълча и много нося...
Наивна ли изглеждам? Може би.
Съвсем не те тормозя със въпроси.
Спокойна съм. Бих казала - почти...
Избягвам трайно всякакви скандали, ...
Наивна ли изглеждам? Може би.
Съвсем не те тормозя със въпроси.
Спокойна съм. Бих казала - почти...
Избягвам трайно всякакви скандали, ...
2650
4
16
Мелодия в главата ми върти се.
Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.
За кратко спрях да дишам.
За секунда забравих коя съм всъщност.
Защо усещам, че нещо в мен напира ...
Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.
За кратко спрях да дишам.
За секунда забравих коя съм всъщност.
Защо усещам, че нещо в мен напира ...
471
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
