41 750 резултата
Така започва есента:
Хлапе събира мидени черупки...
Извиква: - Нека да е дъжд! -
...и се разплаква,
защото иска всички да са чисти. ...
  599 
Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...
  454 
И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи ...
  575 
На плаж далечен
аз седях,
слушах за камбана.
Шума вечен
аз видях - ...
  387 
Живей, но никога не прекалявай,
животът ти е дар голям!
Благодари на Бог за всичко и внимавай,
не се превръщай във бунтар!
Обичай всичко, но разумно! ...
  765 
Ти знаеш ли какво е да препускаш
като жребец в пустиня от тъга,
с напукана душа да вкусваш
единствено на болката жлъчта?
Ти знаеш ли какво е да разлистваш ...
  467 
ТЪРСЯ вятъра, който през реки, поля и друми
ще ми донесе най-искрените и мили думи!
ТЪРСЯ и радостта в очите,
в които се отразяват на слънцето лъчите!
ТЪРСЯ една поляна красива, ...
  876 
Глухо е в парка.
Глухо е.
Пронизва скръбта дробовете.
Като вятър от черна мъгла,
като мътна, затрита ...
  683  15 
Сто грама омраза,
щипчица ревност,
резенче смях,
гордост на прах,
смесена с грях. ...
  599  13 
Някой е зашил лицето ми накриво -
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива, ...
  679  12 
(на всички “самотни” поети и поетеси)
Не хвали самотата си
дървото, пощадено по средата на ливадата.
Под него клепат си косите, с които хранят кравите.
  506 
на вуйчо, чието незавършено стихотворение завърших (:
Знай, че идвам при теб по невидими друми.
Правя път от поезия и мостОве от думи.
Малко страшно е. Тъмно. И безкрайно далече,
ала мойта поезия в светлина ме облече. ...
  662 
Никой, на когото да вярваш.
Никой, когото да обичаш.
Останало без надежда,
сърцето ми кърви.
Лицемерни лица навсякъде около мен. ...
  945 
Ще се нарисувам в тъмни окраски,
от тебе светли бои не останаха,
ще надяна на сърцето черни препаски,
за да попият струйките кръв от раната.
Ще поставя и гарвановата рамка ...
  781 
Във водите на тъмното езеро
се оглеждат човешки очи.
В тях танцуват надежда и щастие,
греят две разтопени звезди...
По вековните пътища черни ...
  922 
КЪДЕ СЕ РАЖДА КАПКАТА РОСА?
ДАЛИ ОТ НЕВИННА ДЕТСКА СЪЛЗА,
ИЛИ ПАЛАВИЯТ ВЯТЪР Я ДОВЯ?
КЪДЕ СЕ РАЖДА КАПКАТА РОСА?
А МОЖЕ БИ РЕКАТА Я ЗАГУБИ ...
  699 
на Фанагория
Тази нощ е гореща и суха,
като прилеп се блъска из стаята.
Тишината е само за слушане -
някой път ще я взема назаем. ...
  1651  23 
Мълчи навъсеният ден
мълчи и вятърът стаен
между опънатите жици
път с край безкраен
ароматен плен между ...
  501 
Вик на разплакана болка
се разнасяше там из града...
Самотното очакване се разтопи
от последния дъх на нощта...
Недосегаемите мечти изчезнаха от погледа ...
  482 
Мисли
Чужда съм на тази планета,
мислех си, че ще е хубаво, но не е.
Мислих си, че ще се водя в карета,
но реалността е празна – пусто поле. ...
  489 
Аз съм само един
съвсем обикновен мъж,
като хиляди други,
но имам малко
по-голямо сърце. ...
  656  10 
Вали.
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си. ...
  1116  29 
И ангелите плачат!
Когато небето е червено, кървавото слънце.
И ангелите плачат!
Когато няма смисъл и ножът е в ръката ми.
И ангелите плачат! ...
  799 
разгъни ме
не допускай стените
от застинали същности
да измерват обеми
прегъни ме ...
  764  14 
Обичам те,
защото не плачеш
и ходиш без чадър
под дъжда.
Чай пиеш без захар, ...
  807  14 
Да срещнеш истинска любов,
това понякога е трудно.
Обичаш, но не си готов
да се обвържеш, колко чудно!
Минават дни, дори години, ...
  865 
Нека като камъни тежат
очите на настъпващото утре.
Грижи и проблеми да заспят,
прегърнати от снощните минути.
Синьото като сълза небе ...
  497 
Елиа
На внучката ми
Колко са нежни ръцете ти, Елиа!
Като клонките на родопските цветя.
И колко са сини очите ти, Елиа! ...
  768  10 
Ода от миналото
Откъснати крила,
безкрайна самота,
шепот от забравен спомен
рови в моята душа. ...
  411 
Разлива се до бледо синьо -
очертанието разпиляно...
и отминават множество години,
задъхани от спомените на тавана.
Пробягват неразбрани мисли, ...
  1074 
И тази вечер пак наум с тебе си говоря,
от стари спомени сглобявам новата история.
Не съм сама, с тебе пак до късно ще стоя
и макар само в моите мисли,
с тебе най-сладките си думи ще изрека. ...
  576 
Този път
беше толкова дълъг...
А преди говорехме
по 3 часа по телефона,
времето все не достигаше ...
  625  16 
Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи, ...
  3239  40 
Експериментален опит за стих -
по заглавия
Исках да си тръгна някой ден
от тук празна.
Всичко да съм ти дала. ...
  1088  31 
Само да можех да полетя,
себе си да променя,
в мир с духа си пак да бъда,
от затвора душевен да се скрия,
себе си да преоткрия, ...
  964 
Вървя във нищото
и търся светофари.
Макар че, знам, излишно е,
но искам път да ми покажат.
И търся знаците ...
  499 
Кварталната луда слезе от кръста,
замахна с крило,
да изтупа поли,
повдигна се после леко на пръсти
и нокътче мръсно ...
  790  18 
Не искам ръце, на набръчкано челò поставени,
за да задържат отминали болезнени спомени
Или от онези, на уста със които изваяни,
потушаваш последните живи емоции
За какво са ми, кажи? ...
  943 
Глаголът виси
сам в тъмнината
пълна с
категории
значения ...
  710 
Жените завиждаха за нежната и плът.
Подминаваха я с погледи на диви псета,
а мъжете им, с червени устни като кръв,
с очи разкъсваха от нея всяка дреха.
Лицето и се криеше под тежък грим, ...
  2030  23 
Предложения
: ??:??