бялатишина
136 results
Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш.
Сега не знам какво да си разкажа ...
  366 
Времето не е на наша страна.
Също пространството не е.
И помежду ни една тишина
цéли в пашкул ни оплете.
Перли-секунди се стичат към нас, ...
  382 
***
Неспокоен като мен,
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина, ...
  342 
От рима на рима, сред нощния зрак,
от тайна на тайна, и днес оцелях.
Затварям очите, да видя навътре,
сърцето изгаря ме сякаш е въглен.
И тихо понасям порой след порой ...
  336 
И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.
А пътищата са сломени, пусти, ...
  432  12 
Не ми остана страст, не ми остана!
Аз колко жар по тебе изгорях!
Душата ми трептеше като рана,
а медно се топеше в сладък грях.
Сега събирам пепел по ъглите ...
  222 
И някъде в премръзналите сънища
на есенно заспали небеса,
в крилете на врабци смутено вълнени,
в пороя от несбъднати неща,
по пътища, безгласно зашумели, ...
  370 
Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...
  241 
Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.
Самотата държи на ръце
и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука ...
  300 
Без тебе е същото, само че толкова иначе.
И себе си лъжа, денят ми че леко минава.
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила!
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва.
И здрава колона във храма на вярата своя, ...
  226 
Една тъга се вкопчи здраво в мене,
уплашено погледнах във нощта.
Прозореца ми каза, че валеше
в света навън - един голям рапан.
И мислите ми сиви, безпосочни ...
  208 
Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...
  393 
Моя крехка, разнежена лудост.
Моя скъпа, пиянска сълза.
Моя зима, безкрайна и люта,
колко дълго след теб ще мълча?
Ти в страха ми си скрит и в копнежа. ...
  473 
Колко много боли от това,
че показах ти маска поредна.
Сред море от фалшиви лица,
ти със блясък в очи ме погледна.
Не повярвах на чудото аз. ...
  198 
Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо, ...
  443 
Не боли по-малко, не боли повече
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко ...
  299 
Най-страшната зима не идва у мене така.
Най-грубата дума човека така не ранява.
И даже не плаши старицата толкоз смъртта,
тъй както се плаша и утре до мен да те няма.
Най-острия нож не прорязва плътта ми дори, ...
  411 
Защото ме убива да си тръгваш,
избрах си път така далеч от теб.
За тебе мога само да съм първа.
Кралицата на твоето сърце.
Защото ме убива да те нямам, ...
  314 
Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.
Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти.
Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми?
И дали ме запомни, признай, по смеха ми?
Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. ...
  317 
Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.
Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?... ...
  381 
И страстта ми жестока дори,
и страхът ми, кошмарно прегърбен,
нямат сила, с каквато с очи
ти в душата ми влизаш безмълвен.
Няма думи, които да скрият ...
  381 
*
И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти, ...
  244 
Искам да съм твоята наука.
Бавно, със години да ме учиш.
Искам до детайл да си влюбен
в шарките на дивата ми лудост.
Искам моя глас така да слушаш, ...
  530 
Един поглед само. И вече изгубих ума си.
Очи като вик... Две очи като рана.
Очи като спомен, който винаги търся.
И всичко е лудост... С любов съм пияна.
Гласът ти се спуска бодлив по гръбнака. ...
  302 
След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ ...
  384 
Аз трябваше да знам, че ще боли.
Така е, щом изгубим нещо истинско.
За мене беше ти като морфин.
На сляпа се прествувах. Краят идваше.
И аз съм си виновна за това. ...
  568 
Да беше болка, остра като нож.
Да беше рана от жестока дума.
Едно с отрова писано писмо.
Да беше даже хубостта на друга!
А то е плач от сива празнота. ...
  422  11 
Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните.
Голям и необходен е света.
А дом си построяваме във малкото.
Очите ти не са ли две звезди, ...
  357 
Избяга. Едно същество от магически свят.
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство. ...
  255 
Ти, който отрови завинаги моите нощи
и времето който превърна във режещ кристал;
издигна в гърдите ми храм на една безпосочност.
Показа ми, как имам само една втора дял.
И моята нощ ще е винаги празна без тебе. ...
  342 
Сънувах те... Стоеше пак до мене.
Въздържан, мълчалив и малко нервен.
Тъй както преди много, много време.
И уж е само сън... Но те намерих.
Със теб се борим срещу страховете. ...
  257 
Какво ли си мисля за тебе, не зная и аз.
След толкова време, изтекло подобно на пясък.
След много секунди от режещи ситни стъкла
и нощи, които претръпват от мъка и крясък.
След много години, в които не знаех за теб, ...
  793 
Ако и сърцето ти е нямо
точно като твоите писма –
много по-жестоко от измамата,
нека никога не разбера.
Ако във очите ти, любими, ...
  394 
Ти си като доза хероин,
зла отрова, завладяла вените.
Ти не си невинен херувим.
А си онзи, изкушавал Ева.
Като разрушителна вълна ...
  313 
За първи път не ми е нужен речник
разбирам те и без да те превеждам.
Не е ли всяка глътка въздух среща,
когато дишаме в една вселена?
Не знам да съществува друга близост ...
  400 
Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове ...
  407  10 
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите ...
  459 
Аз искам да говоря с всяко клонче
на неговия пролетен език.
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли.
Но улицата друг човек пресича ...
  563  10 
Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни. ...
  1687  13  14 
Не заслужавам бялата ти прошка.
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене. ...
  411 
Random works
: ??:??