бялатишина
136 results
Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...
460
2
2
Със тебе времето не съществува.
Безкрайност ли? Това е радостта,
душата ти, когато ме целува
през тежки зеници от светлина.
И пътищата нищичко не значат. ...
Безкрайност ли? Това е радостта,
душата ти, когато ме целува
през тежки зеници от светлина.
И пътищата нищичко не значат. ...
454
2
Любов е да изстрадаш мълчалив
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.
Любов е, щом отдавна си видял ...
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.
Любов е, щом отдавна си видял ...
414
1
1
Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите ...
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите ...
330
3
2
Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак ...
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак ...
368
3
2
Ти ме накара да вярвам във себе си,
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...
Ти ме накара отново да бъда ...
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...
Ти ме накара отново да бъда ...
374
3
1
Да съм тук днес е мой собствен избор.
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...
338
2
3
Дано да съм изплакала сълзите ти,
които са те чакали в засада.
Дано съм овършала и въздишките,
събрала после всичката омраза.
Тъгите ти докрай да преосмислих и ...
които са те чакали в засада.
Дано съм овършала и въздишките,
събрала после всичката омраза.
Тъгите ти докрай да преосмислих и ...
342
3
1
Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...
687
4
Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...
405
4
5
Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам ...
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам ...
318
3
2
Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...
1449
13
9
И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов. ...
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов. ...
436
8
3
Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда. ...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда. ...
389
11
7
Преплетените пътища потъват
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно, ...
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно, ...
341
4
1
Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих ...
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих ...
392
7
10
Помолих се за някой като мен;
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...
359
1
6
Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...
564
11
9
И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...
329
3
3
Нищо не трябва да зная.
Вече си казахме всичко...
Даже и без доказателства.
Само за миг със очите си.
И тишините са кръстове, ...
Вече си казахме всичко...
Даже и без доказателства.
Само за миг със очите си.
И тишините са кръстове, ...
473
3
5
Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог, ...
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог, ...
443
5
6
Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...
386
1
2
Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах, ...
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах, ...
325
2
7
Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама,
без да бягам страхливо от раните,
без да падам от чужда вина.
Тая сила, която отключи ...
да посрещна живота сама,
без да бягам страхливо от раните,
без да падам от чужда вина.
Тая сила, която отключи ...
366
2
9
Нарекох тишината си на теб.
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки.
Оставих теб на дъното добро, ...
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки.
Оставих теб на дъното добро, ...
445
3
7
Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...
309
1
4
Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза, ...
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза, ...
349
2
3
Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...
270
1
2
Мога да живея, защото си далеч.
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.
Когато си до мене, съм грешна като демон. ...
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.
Когато си до мене, съм грешна като демон. ...
242
1
2
дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
636
3
1
И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша, ...
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша, ...
327
5
9
Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...
341
1
2
Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо, ...
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо, ...
315
7
10
Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън. ...
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън. ...
484
3
6
Всяка крачка напред е пустиня,
щом оставаш отново назад.
И копнея да кажа: "Прости ми.
Ти си смисълът в празния свят..."
Самотата сега е за двама ни. ...
щом оставаш отново назад.
И копнея да кажа: "Прости ми.
Ти си смисълът в празния свят..."
Самотата сега е за двама ни. ...
465
3
7
Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
453
5
5
Ще дойдеш ли? Заклещена на края
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка, ...
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка, ...
245
1
4
И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме. ...
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме. ...
477
4
6
Аз зная, че всичко е само нелепа шега!
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...
336
2
2
Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...
344
3
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
