diesto (Данаил Антонов) - Works

Разбиране... 🇧🇬

Сега ти се мълчи? Разбирам.
Несправедливият живот боли ужасно!...
От истините, дето ни сервира,
докато му стоим на масата.
И аз ще замълча. Не вярваш ли? ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-19T08:43:24+03:00 711 1 3

Твърде електронен. 🇧🇬

Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-18T08:42:10+03:00 1K 5 3

Попитай!... 🇧🇬

Не ме мечтай! И даже не посмявай!
Преди ги гонех всички до една -
любовите, които на забравяне,
си тръгваха от мене. Ей така...
Понеже аз ги пожелавах. Силно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-17T08:58:32+03:00 790 2 3

Труден за преглъщане 🇧🇬

Аз съм направен от есени.
Две чаши зима. И лято на прах.
Със дъждовна вода съм замесен
и със бучка любовна маЯ...
На преглъщане малко пресядам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-17T08:55:12+03:00 565 3 6

Ще бъде късно... 🇧🇬

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-15T23:47:22+03:00 701 1 3

Без дом 🇧🇬

Аз нямам дом. Заключени врати.
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-14T10:31:29+03:00 1K 2 7

В друг свят... 🇧🇬

Отскоро имам вяло вдъхновение.
Луната хич не ме интересува.
Вълкът във мен е с овче поведение
Смирена е стихийната ми лудост.
И пулсът ми е равен. Апатично. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-12T05:23:40+03:00 751 2 3

Зоната на здрача 🇧🇬

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-11T09:55:08+03:00 987 5 8

Ако някой ден те разобичам... 🇧🇬

Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-10T09:04:48+03:00 1.5K 2 10

Къса клечка 🇧🇬

От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-10T08:48:28+03:00 869 1

ПанДемон... 🇧🇬

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...

diesto

Poetry » Philosophical, Civic

2020-04-08T00:09:19+03:00 602 3

Едва ли... 🇧🇬

Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...

diesto

Poetry » Love

2020-04-08T00:08:43+03:00 525 2 1

Защото те обичам! 🇧🇬

Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...

diesto

Poetry » Love

2020-04-05T10:38:51+03:00 639 3 1

Удоволствия... 🇧🇬

Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...

diesto

Poetry » Love, Erotic

2020-04-04T06:19:55+03:00 960 2 4

Бар "Бездна" 🇧🇬

Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди. ...

diesto

Poetry » Erotic

2020-04-03T23:07:24+03:00 730 2

Питаш ли ме? 🇧🇬

Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-02T08:05:45+03:00 640 3

Сърдечна хипотеза в микрони. 🇧🇬

Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-01T13:42:28+03:00 641 1

Все повече... 🇧🇬

Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-03-31T11:17:51+03:00 699 3 6

От счупени ребра си... 🇧🇬

Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-29T17:49:52+03:00 783 2 7

Обич в чекмедже 🇧🇬

Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-28T16:06:09+02:00 832 3 4

Безглаголен хаос 🇧🇬

Кафе. Вода. Кристален пепелник.
Цигарен спомен. Абстиненция.
Пороци бели. Липси. Наркотик.
Клиент на траурна агенция...
Живот. Съдба. Театър. Роля. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-03-27T21:40:57+02:00 666 3 6

Готова ли си? 🇧🇬

И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-26T09:56:38+02:00 663 4 3

Преди да спре сърцето 🇧🇬

От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-25T10:08:21+02:00 700 5 3

Поради скъсани нерви... 🇧🇬

Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-24T07:35:22+02:00 777 2 4

Не прощавам! 🇧🇬

Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-03-22T17:26:43+02:00 771 2 2

Аз няма да крада! 🇧🇬

Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-21T08:33:50+02:00 759 1 1

Непростено... 🇧🇬

Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-20T08:20:40+02:00 972 1 6

Урок - самообичане 🇧🇬

Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-19T00:53:24+02:00 1K 2

Бродник 🇧🇬

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-18T10:20:32+02:00 966 3 9

Стъклена душа 🇧🇬

Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-17T07:07:04+02:00 682 1

Омръзна ми... 🇧🇬

Омръзна ми да бъда междучасие.
Резервен романтичен вариант.
За някого на егото, украса.
Спасителния пояс в океан...
До гуша ми дойде от страховете ви. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-14T08:34:01+02:00 640 1

От ей сега... 🇧🇬

От точно, ей сега не ви обичам!
Без капка сантимент и изключения.
И себе си, естествено. Излишно е.
И никому не давам обяснение.
Не искам кадифе и пеперуди. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-03-13T08:36:46+02:00 623 1 2

Депо за сърцето ми. 🇧🇬

Където и да тръгна съм пристигал,
но все ме помнят, като заминаващ.
На гара сякаш, заприличал,
с вагон за, вечно не оставащи.
Не се научих на пътуване. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-12T23:00:59+02:00 716 2 4

Последната илюзия 🇧🇬

Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-12T09:05:41+02:00 595 1 1

Предъвкани мълчания. 🇧🇬

Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-10T10:33:46+02:00 718 1 4

Любовта обича смелите! 🇧🇬

Не влизай във живота ми за проба!
Сърцето ми не е експеримент.
На болка издържа и адска злоба
и куцо и сакато го прокле...
Не идвай ако имаш колебания. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-08T07:57:56+02:00 788 6 3

Дъжд на инат. 🇧🇬

Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-07T07:22:08+02:00 715 3 7

Няма връщане... 🇧🇬

Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-06T07:28:29+02:00 657 2

По наследство 🇧🇬

Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-06T07:18:57+02:00 609 1

Остатъци сърце 🇧🇬

Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-04T08:24:08+02:00 990 5 1