diesto
1,040 results
Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...
  936 
Часът ще бъде, колкото ни трябва.
Денят ще е такъв, какъвто е.
Аз цял живот съм се надявал.
Каквото е такова. Да е с Теб!
Нощта ще ни ухае. На липи. ...
  1686 
Да, точно теб не съм те търсил.
Измислях те. От блянове и сънища.
Издишах мъчния мастилен въздух
и вдишах светлосиньото си бъдеще.
И Ти дойде. Съвсем наистина. ...
  681 
Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
  756 
Забравяш ли ме, знай - ще си отида.
(Аз всъщност тъй и не дойдох)
От тежката си горест и обида,
за толкова несбъдната любов.
Не искам да си тъжна. Аз съм с тебе. ...
  720 
Една жестока, страшна тишина,
в която самотата е дори самотна.
Тогава цялата ми свобода
прилича на килия с острови.
И щом те няма в тази обич, ...
  936 
Не съм ти казал всички думи,
които по неволя измълчавам.
Те винаги се пръкват ранно сутрин,
в сънувани по тебе, блянове...
А после се пилеят като пясък. ...
  901 
Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична. ...
  838 
Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш. ...
  668 
Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...
  663 
Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...
  811 
Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...
  692 
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...
  829 
Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...
  1065 
Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
  844 
Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...
  1080 
По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене. ...
  695 
Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора. ...
  844 
Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
  705 
Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро, ...
  739 
Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...
  618 
Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
  983 
Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...
  727 
Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
  936 
Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
  673 
За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
  658 
Вероятно много взе да ми личи.
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...
  1186 
Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
  566 
Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина,
контрол на чувствата ни. Жалко.
Защото иначе ще си река. ...
  596 
Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
  699 
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
  722 
Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...
  648 
По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
  1138 
Сега стоя отново тук.
Където теб те няма още.
Където спира всеки звук,
освен на стоновете нощем.
Причуваш ми се. Непонятно. ...
  610 
Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...
  487 
Ужасно ми е късно да избягам.
Не ставам и за отлив във море.
Във теб, поройно тъй ми се остава,
единствена, ти мен ще побереш...
Понеже си скроена от безкрайност, ...
  995 
Не мога скришом все да те обичам.
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...
  685 
Излъгах те. Аз не мога да чакам.
Всъщност не, че не мога. Не искам.
Туй обичане все ме разплаква.
И го вечно разнасям по листите.
Aз не съм обещавал. Ти също. ...
  757 
Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените, ...
  819 
Не вярвай, ако пак изчезна!
Това не значи, че съм си отишъл.
Една затръшната врата със нежност,
прогонва всякакъв любовен смисъл.
Така, че нямаш да тъжиш, нали? ...
  555 
Random works
: ??:??