diesto (Данаил Антонов) - Works

До... покой. 🇧🇬

И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-03T07:48:19+02:00 792 2 3

Принцесите са в приказки 🇧🇬

Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-03-01T06:51:31+02:00 2K 8 11

Напомняне... 🇧🇬

Не мога да не бъда себе си.
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-29T07:50:45+02:00 637 3 3

Забвение. 🇧🇬

По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-28T07:46:56+02:00 856 1 4

Химера 🇧🇬

А днес е някаква си събота.
Ужасно подходящо за раздяла.
(То все едно, че пък се сбъднахме)
Научихме се как да заминаваме.
И вече ще си тръгна за последно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-26T16:19:59+02:00 632 5 4

Иначе... мога. 🇧🇬

Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-26T12:25:37+02:00 631 1 5

Забранявам! 🇧🇬

Забранявам ти да ме обичаш повече!
Приемам доказателства с докосване.
На думи имах две дузини с обичи
и няколко любови непрокопсани...
Не искам с тебе бъдеще във розово. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-23T07:21:10+02:00 609 3 2

Фалшив герой. 🇧🇬

Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-22T07:16:03+02:00 724 3 3

Алената буква 🇧🇬

Аз знам, че си била при Дявола
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-21T09:35:12+02:00 1.2K 3 7

Дефицит 🇧🇬

Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-20T00:23:10+02:00 882 3 4

Болящи душѝ 🇧🇬

Недей ми казва колко те боли.
Аз зная, че е адски. Безутешно.
И най болят красивите душѝ.
Болят от влюбени, съдбовни грешки.
Прекрасно зная, че е много късно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-19T10:37:06+02:00 1.2K 2 3

След хиляди безвремия... 🇧🇬

Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-18T12:46:21+02:00 972 5 8

Доказателство за щастие 🇧🇬

Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-16T07:46:18+02:00 785 1

Някой ден... 🇧🇬

Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-15T11:08:59+02:00 836 1 3

Праведен 🇧🇬

Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-14T10:51:39+02:00 783 4 5

Продължавам да си тръгвам... 🇧🇬

Не зная как, за да ви стане ясно,
че всъщност за любов не моля,
да сторя нещо по-ужасно ли,
тъй както вие във живота? Моят.
Аз мога - казвам ви, повярвайте! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-13T10:25:47+02:00 593 2

Не ни е писано. 🇧🇬

Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-12T11:56:27+02:00 760 2

Вярваш ми се! 🇧🇬

Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-11T07:15:13+02:00 697 1 3

Глътки дъжд 🇧🇬

Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-09T07:40:44+02:00 814 3 2

На път... 🇧🇬

Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-02-08T01:17:20+02:00 1.1K 1 2

Апокрифно 🇧🇬

От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-07T10:10:36+02:00 1.6K 4 5

Гарванови песни 🇧🇬

Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-06T17:38:23+02:00 1.9K 2

Бъди морето ми! 🇧🇬

Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-02-05T07:56:59+02:00 945 3 2

Вълчи неволи... 🇧🇬

Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...

diesto

Poetry » Love

2020-02-04T09:33:31+02:00 843 1 1

Широко затворени очи. 🇧🇬

Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...

diesto

Poetry » Love

2020-02-02T07:57:34+02:00 700 4

Време разделно. 🇧🇬

Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-31T07:48:48+02:00 806 2 2

Уморен 🇧🇬

Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-01-30T11:01:05+02:00 587 1 5

Защо?... 🇧🇬

Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-29T09:29:16+02:00 1.3K 2

Море под клепачите 🇧🇬

Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-28T07:50:29+02:00 650 2 1

Погрознял... 🇧🇬

Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-01-26T07:00:25+02:00 541 1 2

Безвремие 🇧🇬

Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-25T07:18:16+02:00 679 5 2

От безсъние... 🇧🇬

Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-24T00:29:14+02:00 774 3 2

Да вярвам ли? 🇧🇬

А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-23T11:59:03+02:00 742 6 3

Прозрачен 🇧🇬

Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-22T11:26:08+02:00 649 2

Любовница за луди... 🇧🇬

Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-21T08:12:07+02:00 629 2 1

Не спирай никога... 🇧🇬

Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-19T07:49:08+02:00 699 5 4

Тихо. 🇧🇬

От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-18T07:53:10+02:00 525 2 1

Сърцето ми е в болнични. 🇧🇬

Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-18T07:52:16+02:00 588 1

Любов за черни дни... 🇧🇬

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-16T10:57:21+02:00 657 1 3

Светът го римувам с - Жена! 🇧🇬

Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...

diesto

Poetry

2020-01-15T11:18:20+02:00 591 2