diesto
989 results
Аз знам, че съществуваш толкоз хубава!
По-хубава си даже от илюзия.
От мисли и копнеж по тебе, влюбени.
(Сърцето ми макар че е контузено.)
И ти ще ме прегърнеш толкоз истинска, ...
  416  13 
Съдбата - тази мижитурка,
защо така ме лъже още?
Живота ми е присмехулник.
Почивка няма. Денонощно.
Но няма вече да се спирам. ...
  562 
Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре. ...
  649 
Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви. ...
  511 
Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно ...
  1006  10  10 
Във нощите, когато теб те няма,
(те сякаш са звезди и нямат чет),
Луната от тъга се уморява,
и някак си не ѝ се ще да свети...
И кротко мами утрото с надежда, ...
  604 
Аз трябва да съм истински щастлив!
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...
  636 
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
  1621  11  17 
Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен. ...
  548 
Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...
  479 
Обичам те! Обичам те до болка.
До мъчно неспокойствие и клетва.
И няма как да бъде просто толкова.
Заключих любовта си само в теб.
Обичам те от ранното си утро, ...
  763 
Най-хубаво за тебе би било,
покой да дам на свойте въжделения,
и всичката в душата ми любов,
смълчано да редя в стихотворения...
Най-хубаво за тебе би било, ...
  398 
Не искам любовта ми да тежи.
Тежи това далечно разстояние,
в което ти ужасно ме болиш,
от липсата на допир с обожание...
Аз знам, че трябва просто да заглъхна. ...
  633 
Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите. ...
  437 
Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...
  741 
Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя. ...
  437 
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...
  602 
Едва ли има нещо на света,
което може пак да ни разделя.
Щом той се влюби, в него - Тя,
събуждат се в една постеля.
Така е писано. Да бъдем двама. ...
  427 
Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен, ...
  445 
Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...
  521 
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
  515 
Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...
  574 
Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...
  439 
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...
  609 
От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...
  780  12 
Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата. ...
  605 
Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...
  334 
Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара", ...
  598 
Живот на лакти. Стари рани.
(А белезите са добър мотив.)
Часовника със гняв ударих.
И спря. А времето – почти...
Пакет цигари. Дим. Уиски. ...
  530 
Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд. ...
  924 
Обичам те! Обичам те красиво.
По-хубаво, отколкото в легендата -
за мъж обикнал горска самодива,
пристанала в живота му, последна...
Обичам те! Обичам те със нежност - ...
  521 
Дали наистина ще си отиде лятото?
И август ще излее онзи дъжд,
със който ще намокрим рамената си.
Ти - нежното, аз - рамото на мъж...
Ще кажем със очи, че ще останем. ...
  677 
Ти си хубава! Толкова хубава,
че земята под теб изчервяваш.
И цветята, небето, звездите са влюбени.
Всяка гара. И влак, заминаващ...
Ти си хубава! Толкова хубава, ...
  893 
Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...
  781  10 
Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър, ...
  345 
Аз няма никога да те загубя!
И няма да те пусна никога!
От погледи по теб на всички люде,
е много вероятно да ревнувам...
Ръцете ти - от ласки похотливи. ...
  387 
Не мога вече да те побера във стих.
Отвъд си. Над. Безкрайна. Нелогична.
Реалност. Сън. Луна. Звезди.
Съдба. Любов. Живот. Категоричност.
Не мога да те събера на лист. ...
  593 
Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх, ...
  833 
Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...
  440 
Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...
  625 
Random works
: ??:??