diesto (Данаил Антонов) - Works

Пръстта ме помни! 🇧🇬

Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-22T07:26:41+02:00 790 3 2

До сместа на кръв и кал... 🇧🇬

Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-21T10:16:56+02:00 845 3 7

Аз вярвам само на морето! 🇧🇬

Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-20T09:24:14+02:00 601 5

Посветиха ми стих! 🇧🇬

Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-19T07:54:17+02:00 653 4 2

Остров на забравата 🇧🇬

Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-18T00:29:43+02:00 663 2 3

И бог да си, не можеш ме измисли! 🇧🇬

Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи? ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-17T00:44:25+02:00 615 2 1

По душа... 🇧🇬

Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2019-11-15T23:33:19+02:00 666 1 1

Ще дойдеш, знам! 🇧🇬

Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-14T22:51:34+02:00 798 5 1

Лек до бездушие... 🇧🇬

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...

diesto

Prose » Short stories

2019-11-13T01:22:01+02:00 842 2 4

Не съм за ден! 🇧🇬

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-12T22:19:38+02:00 491 2 1

Последни редове. 🇧🇬

Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-10T07:47:44+02:00 635 2 3

По съм верен и от куче... 🇧🇬

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-09T22:02:28+02:00 722 1 3

Помнѝ ме... 🇧🇬

Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-08T19:38:29+02:00 579 3 4

Не вменявай любов! 🇧🇬

Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...

diesto

Poetry » Love, Humorous

2019-11-07T16:38:26+02:00 635 3 1

Все още годен за любов... 🇧🇬

Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-06T21:32:45+02:00 620 2 4

А Дон Кихотът пасти да яде! 🇧🇬

От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса! ...

diesto

Poetry » Love, Humorous

2019-11-05T16:13:20+02:00 936 4 5

Не вярвам на почупени сърца! 🇧🇬

Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-03T22:53:08+02:00 599 6 1

А можех да ти подаря любов... 🇧🇬

За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-02T23:43:47+02:00 571 2

Търпението свърши! 🇧🇬

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-01T17:51:23+02:00 623 3 1

Във мене винаги е есен... 🇧🇬

Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-31T23:31:52+02:00 667 6 1

Аз тръгвам надалеч... 🇧🇬

Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-29T08:38:38+02:00 597 5 2

Дали ще си простиш сама? 🇧🇬

Аз няма никога да ти простя!
Защото ти ме заболя до смърт.
А помниш ли на мойте колена,
как плачеше със цяла плът
и някак си тогава всъщност ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-27T15:28:12+02:00 832 2 3

Сбогом! (Бележки за хладилника) 🇧🇬

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...

diesto

Prose » Short stories

2019-10-26T09:55:46+03:00 764 4 1

Започни да ме забравяш! 🇧🇬

Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-26T09:47:50+03:00 1.1K 9 6

Аз съм вълчи капан... 🇧🇬

Забрави за мен! Чуваш ли? Моля те!
Намери си любов по заместване...
Че ужасен съм. Гневен и болен.
Не познавам вкуса на лесното...
Обясни на сърцето си влюбено, ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-24T10:08:18+03:00 1.3K 3 4

Бездомници 🇧🇬

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-23T15:57:03+03:00 531 1 3

Кошмар да си - аз пак ще те обичам! 🇧🇬

Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-22T12:32:08+03:00 918 4 9

Не ме вини, че пускам зимата... 🇧🇬

... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-20T20:04:45+03:00 849 7 7

Къртица да прогледне... 🇧🇬

След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече. ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-15T20:40:03+03:00 755 2 2

Не стигна времето за нас... 🇧🇬

За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-13T10:15:27+03:00 772 5 2

Добре дошла и сбогом! 🇧🇬

И ти ще си идеш от мен.
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-12T10:42:49+03:00 1.5K 3 3

Ти си началото... 🇧🇬

Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-09T09:56:50+03:00 976 8 7

Случѝ ми се! 🇧🇬

На мен не ми се случиха дузина,
страхливи и неможещи лобови.
Тъй гладни, ожаднели, за да взимат,
душата ми, когато я разголя...
И колко насълзявах ги прозорците, ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-05T13:24:35+03:00 1.1K 7 2

В молитви те живях... 🇧🇬

Божествено си хубава, да знаеш!
По-хубава от Музата на Фотев!
Дори не съм посмявал да мечтая,
да имам тази хубост във живота.
И толкоз силна страст да ме опива, ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-04T18:02:12+03:00 856 5 3

Не си отива лятото... 🇧🇬

Октомври е. Не си отива лятото.
И още не е, стъклено студено.
Макар по жиците да дреме птиче ято,
което закъсняло е без време...
Мъглите не прииждат като призраци. ...

diesto

Poetry » Love

2019-10-03T13:48:41+03:00 820 4 4

Познай ме по очите! 🇧🇬

Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-02T07:50:10+03:00 902 8 2

Бележка под магнитче. 🇧🇬

Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ...

diesto

Prose » Short stories

2019-10-01T15:07:05+03:00 846 5 7

Няма как да те загубя! 🇧🇬

Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-09-29T10:40:20+03:00 1.7K 6 4

Избрах да ти повярвам! 🇧🇬

На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци, ...

diesto

Poetry » Love

2019-09-28T13:39:04+03:00 723 7 3

Есен... 🇧🇬

Застилат облаци небето синьо
и става есен, сякаш на шега.
Септември беше късно кино
за невярващите на дъжда.
А аз все още, безутешно ...

diesto

Poetry » Love

2019-09-27T07:51:01+03:00 663 2 1