diesto (Данаил Антонов) - Works

И тебе ще загубя... 🇧🇬

И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-14T07:49:52+02:00 886 6 6

Той обичаше живота!... 🇧🇬

Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...

diesto

Poetry » Love

2020-01-12T07:01:30+02:00 588 5 3

Жена от пламъци. 🇧🇬

Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...

diesto

Poetry » Love

2020-01-11T06:29:18+02:00 859 4 2

Трябва да те наобичам! 🇧🇬

Че трябва точно Ти да ми се случиш
е ясно повече от всичко.
Защото този свят да се научи,
че любовта ни не е притча...
Защото ми е страшно важно! ...

diesto

Poetry » Love

2020-01-10T01:13:30+02:00 1.1K 5 3

Коледна идилия. 🇧🇬

На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-08T07:42:27+02:00 605 2 3

Закъсня... 🇧🇬

Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-07T06:59:10+02:00 825 3 1

Поискай! 🇧🇬

Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-05T12:54:06+02:00 796 4 2

Уча се на забравяне 🇧🇬

Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-03T02:13:06+02:00 627 2 3

Не свършват гарите... 🇧🇬

Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...

diesto

Prose » Short stories

2020-01-02T23:22:50+02:00 790 5 5

Ще те изстрадам някак! 🇧🇬

Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...

diesto

Poetry

2019-12-29T21:44:42+02:00 686 3

Огледалото на гарвана... 🇧🇬

Пожелавам светли и уютни празници!
Дано да ви е сладко на трапезата.
Че лицемерието няма граници,
сърцата ви усещат по студеното.
Не пийте много! Главоболия. ...

diesto

Poetry

2019-12-28T08:50:39+02:00 853 2 4

Да вярвам ли? 🇧🇬

Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-27T07:47:08+02:00 821 3 3

Разминаване 🇧🇬

Аз няма да се боря за любов.
Отказвам. Ако ще и в самота,
да легна там на смъртния си одър,
и най-подир във вечност да заспя.
Когато да си спомням ще е мъчно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-25T00:16:54+02:00 807 4 2

Коледата, невъзможна! 🇧🇬

Поредна Коледа. Година също.
За мен отдавна не е празнично.
Стоя и гледам - пълни къщите,
а моят хол, самотно дразнещ е...
Отдавна всички нощи са ми тихи. ...

diesto

Poetry » Love

2019-12-24T17:11:24+02:00 766 2 5

Безсънно... 🇧🇬

Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам. ...

diesto

Poetry » Love

2019-12-22T09:09:11+02:00 1.5K 2 3

Гърба ми ще е сянка на любовите... 🇧🇬

Не искам да съм облачно небе
и брод да търся сред звездите.
Аз цял живот пълзях към Теб.
Да знаеш как ми се отлита...
Дотолкова, че някъде под мене ...

diesto

Poetry » Love

2019-12-21T20:36:14+02:00 780 2 1

Безсрамници... 🇧🇬

На нас срамът не ни отива.
Разминахме се. Този път ще чакам.
Не само, че си толкова красива,
причината, че страстен е меракът.
И много вероятно ще останат празни, ...

diesto

Poetry » Love, Erotic

2019-12-20T11:46:44+02:00 1.2K 4 3

Защото ти си моето море! 🇧🇬

Ти знаеш колко липсва ми морето.
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...

diesto

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

2019-12-19T10:26:38+02:00 1K 3

Пеперудено 🇧🇬

Живота си превърнах в календар.
В един безкраен пясъчен часовник.
И чакам, сякаш като в малка гара -
последен влак, но най-любовният...
Защото знам, че съществуваш истинска ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-18T07:54:14+02:00 1K 5 3

Недейте!... 🇧🇬

Не ме поставяйте във рамка
и под чертата - знаменател!
Аз нямам чувството за срам,
дори все още съм мечтател...
Нима забравихте? Доскоро, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-17T07:45:05+02:00 865 3 2

Поне до Коледа да не обичам! 🇧🇬

От днес не искам да обичам.
Поне до Коледа. Дано!
Починете си от мен, момичета!
Повярвайте ми - за добро!
Изобщо после, ако може - ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-15T07:50:48+02:00 842 3 2

Чака ме път... 🇧🇬

Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-14T07:40:36+02:00 700 6 3

Мечтая за Бургас! 🇧🇬

Представяте ли си аз колко много
мечтая да отида във Бургас?
Да видя пясъкът, брега отново.
Да чуя вълнуващият на морето глас...
Представяте ли си каква мечта? ...

diesto

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

2019-12-13T06:27:36+02:00 1.1K 3

Сънувам те, море! 🇧🇬

Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...

diesto

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

2019-12-12T09:33:10+02:00 847 4 2

Със сълзи през грош 🇧🇬

Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-11T10:31:23+02:00 1.4K 2

Без значение... 🇧🇬

Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-11T10:29:31+02:00 754 3

Морето във очите ми... 🇧🇬

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-08T07:45:05+02:00 903 4 3

Предколедно 🇧🇬

Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-07T08:39:21+02:00 1.3K 5 4

Отдавна... 🇧🇬

Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2019-12-06T08:43:24+02:00 665 2 2

Страшно Ви обичам! 🇧🇬

Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2019-12-05T12:13:07+02:00 800 2 2

Урочасник. 🇧🇬

Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-12-04T10:19:04+02:00 687 4 2

Без свещ и храм. 🇧🇬

Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...

diesto

Poetry » Love

2019-12-03T05:25:19+02:00 636 3 3

Не си прочетена! 🇧🇬

Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...

diesto

Poetry » Love

2019-12-01T08:00:34+02:00 662 3 4

Дано си точно Ти! 🇧🇬

Ти няма да си следваща, нали?
Мен сякаш ме обичат по сценарий.
Признавам, че ми писна от лъжи
и от фалшиви, безлюбовни драми...
До гуша ми дойде от повторения. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-30T09:17:06+02:00 681 8 5

Не чакайте за пир! 🇧🇬

Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-29T10:58:48+02:00 649 1

Сълзите ми са в дясното око... 🇧🇬

Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-28T08:10:07+02:00 640 4 9

Прилича на забравяне... 🇧🇬

Вали като във някаква безкрайност...
В такива дни съм повече от есен.
Мъглив, студен, банален - (обичайно),
намръщен, инатлив. Безинтересен.
Понякога измислям си компания. ...

diesto

Poetry » Love

2019-11-27T07:54:23+02:00 658 2

Сляпа неделя 🇧🇬

Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-26T08:15:47+02:00 722 4 1

Извинявай, аз просто... 🇧🇬

Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-24T13:14:57+02:00 963 4 4

Аз съм камък и кръст 🇧🇬

Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2019-11-23T07:58:12+02:00 897 6 9