diesto
1,039 results
Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца, ...
  566 
Понякога така ми се мълчи...
Тогава, всъщност най ми се говори.
И мисля за онези тишини,
в които двете ни тела ще бъдат голи...
И всичките звезди ще се покрият, ...
  855 
Когато бях готов да отмъщавам,
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна! ...
  645  13 
Едва ли някога ще дойде ред
така и мен да заобичаш.
Тъй, както аз обичам теб,
ти - мое хубаво момиче!
Аз знам, че много съм ужасно труден. ...
  409 
Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано. ...
  396 
Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш. ...
  482 
Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ...
  574 
Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия. ...
  516 
Аз не зная как да напиша,
това тъй, влюбено стихотворение,
щом се изморявам да дишам
от, несподелените вдъхновения...
А как ми се иска поне веднъж, ...
  521 
Ти няма никога да ме поискаш.
Аз няма никога да ти призная.
Ще се разминем с ъгълна усмивка -
утеха някаква, че се познаваме...
На мене някак си ще ми е свито. ...
  564 
Аз знам, че съществуваш толкоз хубава!
По-хубава си даже от илюзия.
От мисли и копнеж по тебе, влюбени.
(Сърцето ми макар че е контузено.)
И ти ще ме прегърнеш толкоз истинска, ...
  475  13 
Съдбата - тази мижитурка,
защо така ме лъже още?
Живота ми е присмехулник.
Почивка няма. Денонощно.
Но няма вече да се спирам. ...
  663 
Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре. ...
  720 
Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви. ...
  599 
Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно ...
  1253  10  10 
Във нощите, когато теб те няма,
(те сякаш са звезди и нямат чет),
Луната от тъга се уморява,
и някак си не ѝ се ще да свети...
И кротко мами утрото с надежда, ...
  688 
Аз трябва да съм истински щастлив!
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...
  749 
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
  2156  11  17 
Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен. ...
  649 
Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...
  562 
Обичам те! Обичам те до болка.
До мъчно неспокойствие и клетва.
И няма как да бъде просто толкова.
Заключих любовта си само в теб.
Обичам те от ранното си утро, ...
  863 
Най-хубаво за тебе би било,
покой да дам на свойте въжделения,
и всичката в душата ми любов,
смълчано да редя в стихотворения...
Най-хубаво за тебе би било, ...
  526 
Не искам любовта ми да тежи.
Тежи това далечно разстояние,
в което ти ужасно ме болиш,
от липсата на допир с обожание...
Аз знам, че трябва просто да заглъхна. ...
  703 
Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите. ...
  511 
Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...
  821 
Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя. ...
  518 
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...
  680 
Едва ли има нещо на света,
което може пак да ни разделя.
Щом той се влюби, в него - Тя,
събуждат се в една постеля.
Така е писано. Да бъдем двама. ...
  508 
Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен, ...
  519 
Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...
  619 
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
  636 
Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...
  904 
Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...
  504 
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...
  699 
От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...
  869  12 
Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата. ...
  697 
Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...
  411 
Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара", ...
  673 
Живот на лакти. Стари рани.
(А белезите са добър мотив.)
Часовника със гняв ударих.
И спря. А времето – почти...
Пакет цигари. Дим. Уиски. ...
  613 
Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд. ...
  1243 
Random works
: ??:??