halfangel
62 results
Какво е днес България?
Разцъфнало кокиче,
Тих пристан и жадуван бряг?
Подслонът под дъжда?
Дали слана попари я? ...
  315 
Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...
  348 
Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...
  801 
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  984 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  208 
  1527 
Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска ...
  1751  13  15 
Опрях стълба
на дъгата.
Идвам ...
  989 
Пиша хайку за
всякакви зверове
недоубити
  905 
Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента, ...
  1348 
Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи. ...
  1134 
Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен. ...
  1016 
Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...
  801 
Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано. ...
  918 
С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...
  814 
Ти изчезна от света без време.
Ти оковите с перо разби.
Ти пред тях не падна на колене.
Ти разтърси хиляди съдби.
Днес, по стъпките ти щом закрача, ...
  870 
Играя в театъра -
над планините,
и своя сън стискам
ревниво, в ръце.
Принцеса на вятъра ...
  825 
Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят ...
  750 
Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...
  849 
Падат първите листа.
Улиците плачат.
С дъжд пристига есента,
вместо със свирачи.
Слънцето се натъжи ...
  784 
Напоследък те сънувам
и насън се гуша в тебе
като странник непослушен,
като недоспало бебе.
Мислите ми те докосват, ...
  842 
Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...
  942 
Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре. ...
  872 
Пропаднах във творческа дупка.
Получи се тъй, изведнъж.
Вървях по поредната чупка,
залитнах - не случих на мъж.
Сърцето ми скочи високо, ...
  973  11 
Часовникът години срича.
Мил спомен залези чете.
Превръща ме в жена-момиче,
но си оставам все дете.
Моливът пак плете интриги ...
  849 
Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни ...
  844 
Главица лук обелих вкъщи.
Палтото ù свалих на стола.
Тя взе да се люти и мръщи -
остана си по камизола.
След туй сълзици едри рони ...
  766 
Месецът с разрошени коси,
блед, на небосвода се показа.
Лампата на пръсти угаси
и наля вода в кристална ваза.
Пусна вътре шепа звездeн прах ...
  892  10 
Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...
  858 
Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак. ...
  1179 
Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...
  792 
Вече месец се мъчим да сричаме –
недогонени, недоубити,
уморени от тъжно обичане,
като облак отнесло мечтите.
Отведнъж се яви - привидение, ...
  778 
Нощта носи твоя парфюм,
а ти лежиш, сгушен във нея.
Целуваш ме нежно, без шум.
Летя като влюбена фея.
Заставаш, приведен над мен. ...
  978 
Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, обсипан със бенки.
Как обичах, докато заспя, ...
  868 
Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?
А там е страшно, знаеш ли? ...
  1175 
Пролетният дъжд
срещна ни случайно,
рукна изведнъж,
сетне се стопи.
Две въздишки в нас ...
  853 
Днес сънувах, че се любим
и един до друг треперим,
като нощни пеперуди
под мъждукащи фенери.
Две въздишки, в мрака слети, ...
  1296 
Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели, ...
  900 
Понякога е нужно само
син къс небе и светлина,
процеждана през тих прозорец
с оранжеви ухания.
Докосване на мъжко рамо ...
  861 
Обичам да те гледам.
Обичам да те слушам
и оня, бил и дребен
парфюм, който подушвам.
Обичам да съм с тебе ...
  994 
Random works
: ??:??