Patrizzia
2,373 results
Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
354
3
10
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
388
2
10
Висулки капят – кап,кап, кап
и локвите са плитки.
Спи златно жито – бъдещ хляб,
сънува лято – с плитки.
Врабченце сиво – чик -чирик, ...
и локвите са плитки.
Спи златно жито – бъдещ хляб,
сънува лято – с плитки.
Врабченце сиво – чик -чирик, ...
412
3
8
Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...
300
4
7
Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
486
4
15
Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...
291
4
5
Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни, ...
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни, ...
222
5
7
Сребрист светлее, тихчко се рони,
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.
Синигерчето сипе звънки трели, ...
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.
Синигерчето сипе звънки трели, ...
388
6
7
Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...
575
9
10
На Юри
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...
426
6
27
Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...
291
2
7
Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...
674
6
3
Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...
702
12
29
Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих? ...
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих? ...
403
5
17
От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но лошата до люлката присяда.
Тя стара е, а другите красиви са и много, ...
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но лошата до люлката присяда.
Тя стара е, а другите красиви са и много, ...
246
3
3
Понякога ми идва да избягам,
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та, ...
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та, ...
313
6
17
Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...
243
4
8
Тръгна си - дрипава, стара и псетата,
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото – ...
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото – ...
296
5
14
Липсваш ми, липсваш ми, липсваш , далече,
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо – ...
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо – ...
469
10
15
Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...
301
9
23
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
538
9
17
Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...
407
3
7
Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
470
7
11
И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
493
6
17
Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
355
6
14
И звъни, и звъни, и звъни,
тиха песен, на ангели – свята.
И надежда, за бъдните дни,
с бяла обич прегръща земята.
И искрят, и искрят, и искрят, ...
тиха песен, на ангели – свята.
И надежда, за бъдните дни,
с бяла обич прегръща земята.
И искрят, и искрят, и искрят, ...
308
3
13
Ти тръгна си. Затръшнато небе.
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.
И плисва път. Рисува зли искри, ...
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.
И плисва път. Рисува зли искри, ...
323
2
5
Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките, ...
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките, ...
370
4
7
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
1754
10
29
Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...
483
3
7
Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...
311
5
11
Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
767
10
17
Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
484
11
16
Като охлюв нося си къщурка –
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах – ...
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах – ...
285
10
18
Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
253
6
11
Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
434
2
7
Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
283
6
12
А защо поне за миг,
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...
609
7
10
Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...
1979
9
42
Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
286
2
5
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
