Patrizzia
2,060 results
В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл, ...
  420  11 
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...
  387  12 
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...
  310 
И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
  511 
Свободата, Санчо, тя е жива!
Кой затворил е душа с катанец?
Само слободията убива.
Щом и дон Кихот е самозванец.
Куци кранти все галоп сънуват. ...
  373 
Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри, ...
  979  10 
Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...
  856  10  20 
"Бела съм, бела, юначе",
сърце моминско ми плаче!
Три пъти мома се къпа,
изтри сапун три калъпа.
Китка на чело закрея- ...
  1210  15 
Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...
  843  14 
Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро, ...
  410 
Магазинче имам - без стелажи,
касов апарат и закачалки.
И продавам - всеки ще ви каже,
шарени лъжи, за откачалки.
Там ще ви усмихне много лесно, ...
  409 
И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг, ...
  394 
Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си ...
  371  14 
Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата, ...
  531  14 
Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...
  564  16 
Научете ме, птичета бързащи
как да сбирам трохи доброта,
и от кал и от сламчици - свързващи,
да направя гнездо на света.
Търпеливо и вещо учете ме, ...
  305 
Нощ пристигна, отдалече
и прегърна този град.
Месечко, сияе вече
и звездичките блестят.
Хей, момченце, без умора, ...
  1489  14  30 
Бъди добър, бъди добър...Така че
и други да повярват в чудеса.
Добра съм, да, добра, почти обаче,
че пак ми го изкарват, през носа.
Далече съм от вашите повели, ...
  680 
Навършвам тридесет и пет,
ако ги гледаш огледално.
По лудорийте, съм на пет,
това за някой е скандално.
Ожулените колене, ...
  813  10  28 
Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния, ...
  426  10 
Хей! Хич не ме посочвай с пръсти криви!
Косата скрий! Блести ми, нищо лично
Душата ми ли? Мълния е - жива,
изпепелява пъкъл - еднолично.
И с черна маска хич не си помагаш, ...
  384 
Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.
Някак без да забележи, ...
  514 
С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити, ...
  876  11 
Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...
  873  12  25 
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
  591 
Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
  533  15 
Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...
  670  13 
Този стар и побъркал се свят,
за поетите тлен е и скука.
Все въртя го напред и назад,
та оста му съвсем се усука.
И денят ми добър, или лош, ...
  982  16 
То че чистя вкъщи, чистя,
пръскам с ароматизатор,
но сега съм първа писта,
станах на дератизатор.
Шапка ми косите крие, ...
  551 
— Кой киха в този късен час?
— Аз кихам — каза Финдли.
— Върви си! — Ковид е у нас.
— Кой Ковид? — каза Финдли.
— В гората май до днес си бил? ...
  2357  22 
От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...
  775  20 
Кому сватба, кому брадва,
точно казано секира.
Луд на шарено се радва.
На кого му се умира?
След изгубените битки, ...
  476  12 
В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.
Дявол - клекнал сред блатата, ...
  313  14 
Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука, ...
  461 
Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи, ...
  387  13 
От пропагандите напразни,
комай ще стана за резил,
от короновани заразни,
конякът, казват, лек че бил.
Зад маска хич не се и крия, ...
  1184  32 
И не остана нито камък,
срути се селската ни черква,
свещените скрижали - с пламък,
написал Бог. Човек зачерква.
Пропи се попът и повръща, ...
  363  18 
Очите на лъжата тъмносиви,
по детски сякаш искрено блестят,
изглеждат натъжени и красиви,
наивните им вярват всеки път.
Тя в злато и коприна се облича ...
  661  12 
С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала ...
  386 
Такова ми е - споделено
и жал ми е за неразбралите,
че има пламъче стаено
и в бурите ни, и в скандалите.
Устата съм - поне за трима, ...
  1359  11 
Random works
: ??:??