Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Побъркана 🇧🇬

Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-11-03T15:30:58+02:00 614 3 8

Луди сме и си го знаем 🇧🇬

Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-11-03T11:17:11+02:00 459 5

По думите ще ме познаят 🇧🇬

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-11-02T10:52:44+02:00 1.4K 3 6

Дано 🇧🇬

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-11-01T17:33:11+02:00 670 1 7

Свят за плашила 🇧🇬

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-11-01T08:27:48+02:00 842 4 9

Без сълзи! 🇧🇬

На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-10-31T12:17:04+02:00 481 5 13

Шапка от плашило 🇧🇬

Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-10-31T09:51:20+02:00 877 8 18

А някой свил на рамото луна 🇧🇬

Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-30T09:36:56+03:00 717 7 13

Cлепци ни водят среброоки 🇧🇬

Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2021-10-28T20:47:56+03:00 509 5 9

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите? 🇧🇬

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-28T09:08:22+03:00 798 2 8

Да броя ме учи кака 🇧🇬

Едно зайче на полянка,
две ели му правят сянка.
Три сърненца тъй игриви,
четири са. И красиви.
Пет лисичетата мили, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2021-10-27T20:12:39+03:00 989 3 9

Миша броилка 🇧🇬

Малка сивичка гризана,
Маца гони от зори.
Стой, мишленце, да те хвана,
че съвсем ме измори.
Аз да те изям ли? Няма! ...

Patrizzia

Poetry » For children

2021-10-27T13:07:27+03:00 1.1K 3 10

Но не е края на света 🇧🇬

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-25T14:35:21+03:00 510 3 8

Mокра надежда 🇧🇬

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-25T09:55:36+03:00 477 9

Стих за лек 🇧🇬

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-24T19:06:53+03:00 413 3 10

Лудата 🇧🇬

И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-23T14:21:36+03:00 1.3K 12 20

Hаказана 🇧🇬

Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-23T08:44:08+03:00 456 2 3

Девета надежда 🇧🇬

Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-22T10:02:07+03:00 1.1K 8 10

Достигне ли те слух, зловреден дим 🇧🇬

Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Strict forms

2021-10-21T10:58:11+03:00 883 8 13

Звезди и птици заедно се молят 🇧🇬

Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-20T13:43:45+03:00 398 3 4

Май Палечка порасна 🇧🇬

И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-19T13:22:06+03:00 713 3 7

Hищo не значещ стих 🇧🇬

Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2021-10-19T09:48:58+03:00 601 5 12

Безподобно 🇧🇬

Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-10-17T14:51:12+03:00 833 5 14

Пълзи си ниско и незримо... 🇧🇬

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-17T11:43:21+03:00 1.2K 5 16

Не са небетата ни гробища. Не са... 🇧🇬

Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-16T14:01:04+03:00 676 4 10

Бръм- бръм... контакт... Бръм- бръм... Готино... 🇧🇬

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-14T19:39:09+03:00 742 3 15

Вратата на храст заприлича 🇧🇬

Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...

Patrizzia

Poetry » Love, Other

2021-10-14T16:39:37+03:00 958 1 5

Песимистично 🇧🇬

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-10-14T11:55:31+03:00 613 1 5

A после ще е крив... Михал 🇧🇬

Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2021-10-13T14:12:28+03:00 422 1 2

Пред портата две котета играят 🇧🇬

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-11T09:42:23+03:00 1.2K 11 22

Откакто севернякът пак повя 🇧🇬

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-10T11:02:05+03:00 563 2 9

Луди хора 🇧🇬

Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...

Patrizzia

Poetry » Love

2021-10-09T10:42:23+03:00 573 3 7

Hасън 🇧🇬

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-08T11:56:01+03:00 480 2 11

Плодно семе 🇧🇬

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-07T12:56:29+03:00 456 4 5

Oстатъци 🇧🇬

Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-06T20:28:08+03:00 552 6

Паричка за късмет 🇧🇬

От врабченце перо и сълза на самотно гаврошче,
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-06T09:43:52+03:00 586 2 8

Кажете: Беше луда, беше гола 🇧🇬

В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-05T11:05:35+03:00 424 5 12

До нови срещи, лято! 🇧🇬

И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-10-04T16:23:39+03:00 370 6

Пристанище за птици и за луди 🇧🇬

Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-04T12:24:10+03:00 1.1K 11 25

Ще се срещнем най-подир 🇧🇬

Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили ...

Patrizzia

Poetry » Love

2021-10-03T11:00:36+03:00 618 5 11